октомври 29th, 2009 
Росица Вакъвчиева 
Тази тема ми бе подсказана от един приятел във фейсбук, който при една наша дискусия подхвърли:
”Интересното е – има ли ни нас всъщност?”
Това ми даде нова насока в мойте размишления. В „Кибалион” първият херметичен принцип(от седемте херметични принципа) гласи:
„Светът е творение в Ума на Цялото. Светът е ментален – съдържащ се в Ума на Цялото.”
„Цялото създава в своя Безкраен ум безброй светове, които същeствуват от еони време – и въпреки това за Цялото създаването, развитието, упадъкът и смъртта на милионите светове е като времето на премигването на клепача.”
Цялото, Дао, Творецът, Бог или както го наричаме се проявява във физическата „реалност“, така също и в нас. Даото или Цялото е нищото, което ражда Всичко, нищо, което съдържа потенциала на Всичко.
Божието Съзнание е Бог, който се осъзнава. В това Божие съзнание се „ражда”светът, който се проявява във физическата „реалност“. Слагам реалност в кавички, защото е реалност за нас. Но тук е въпросът:
- Ние съществуваме ли реално или сме просто въображение, сън в Божието съзнание?
Тук трябва да си отговорим на въпроса – какво е реално съществуване, какво е РЕАЛНО и какво е СЪЩЕСТВУВАМ?
Реално обикновено наричаме нещо, което може да видим, да пипнем, да усетим. Но има сили в Природата, които не можем да видим, да усетим и да пипнем, но те си действат. Има паралелни Светове, които не виждаме, но това не значи, че са нереални. Това, че не ги усещаме и виждаме не е критерий за съществуването им.
От друга страна, това, което можем да пипнем и усетим е преходно и след време изчезва – къде отива…днес го има, утре го няма…
Тогава защо казваме,че е реално? То е просто временно проявление на нещо по-дълбоко, по-истинско и реално…
В този смисъл има АБСОЛЮТНА и ОТНОСИТЕЛНА реалност.
Абсолютната реалност е нещо постоянно, вечно, като величина. А относителната реалност е временно проявление на Абсолютната реалност и „съществува” само за самото проявление.
А съществуваме ли ние? Какъв е критерият за съществуване?
Декарт е казал: ”Мисля, следователно съществувам”. Но в своята същност ние сме много повече от мисълта, от мисленето, от ума си. Както пише Екхарт Толе:
„Мисленето не е синоним на съзнанието. То е само една от неговите страни. Мисълта не може да същeствува без съзнание, но съзнанието няма нужда от мислене.”
„Отвъд мисълта се крие цяло царство от интелект, мисълта е само мъничка част от него.”
Ние не сме нашия Ум, нашето тяло, нашите чувства и преживявания – те идват и си отиват. Критерий за същeствуването не може да бъде материалното, не може да бъде ума ни. Нашите ограничени възприятия не могат да ни дадат достоверни сведения за света, за абсолютната реалност.
Но какъв е критерият за същeствуване тогава?
Може би вътрешното, дълбоко усещане отвъд всичко, че СЪМ. Това усещане е неопределимо и неназовимо и е най-силно, когато се издигнем над егото си, в медитацията…при Просветлението, когато осъзнаем единството си с Цялото.
„Усещането по-добре от мисленето ще ви приближи до истината за това кои сте.” Екхарт Толе
Нашата абсолютна реалност – нашата същност е Духът, Наблюдателят, частица от Божественото съзнание. Духът в нас съществува в абсолютната реалност, всъщност той винаги е бил, е , и ще бъде. Като част от Божественото Съзнание,
нашата изначална същност Е Абсолютната реалност.
Всичко останало – тяло, мисли, нашият живот е просто едно проявление, форма, която приемаме временно и можем да кажем, че това е нашата относителна реалност.
И тук е въпросът – тази относителна наша реалност съществува ли или е просто сън?
Илюзия ли е това наше временно проявление?
Mоже да кажем, че целият физически свят е една илюзия, една игра, един танц, вечно придобиващ нови форми. Това, което си мислим че сме във физическия свят е също една илюзия, защото е временно и до определена степен въображаемо. Ние придобиваме различна форма на съществуване след смъртта и в различните животи и нива.
Но все пак нашата временна форма съществува, защото в физическия свят, във всяко проявление действат определени закони и това, което виждаме е „нашият свят”, в който реално се проявяваме.
„При все това, че Света е в Безкрайния ум на Цялото, законите на света са „железни закони”. Ние живеем в Свят, който макар и относителен, е истински и реален, що се отнася до нашия живот и действия. ”Кибалион. Херметична философия“
И така – за сегашното ни проявление мога да заключа, че макар то да е относително и е до определена степен илюзия, все пак ние съществуваме .
Всъщност Абсолютното и Относителното са двата полюса на Истината. И двете са страни на едно и също нещо.
„Не забравяйте Божествения парадокс, че макар светът да Не съществува, ВСЕ ПАК ТОЙ СЪЩЕСТВУВА – винаги помнете двата полюса на Истината – Абсолютното и Относителното. Не забравяйте за Полуистините.” Кибалион
„Въпреки, че Всичко Е в Цялото, също толкова вярно е, че Цялото Е във Всичко.” Кибалион
От категория 
Тагове: 
Ах, Роси, много ме кефиш. Така си се развихрила в този твой сайт-блог по твоите любими теми! Жалко, че нямаш емотикони, тук щях да поставя прегръдка
Всъщност кажи ми има ли някакво значение дали светът е илюзия или е реален, така или иначе той съществува за нас под каквато и да е форма? Поздрави Роси и не ни забравяй, отбивай се по-често при нас!?!:)
Благодаря ти мила Мишел.
За емотикони за сега може да слагаш само от клавиатурата, но май трябва да ги разучим – ще ги видя от скайпа. Пък по-натам може да си направя и повече екстри тук 
.
.Може би е важно дотолкова, че да се осъзнаем, да се събудим в съня и да разберем,че ние сме много повече от ролята, която играем сега -егото ни. Но това,че играем роля не трябва да ни пречи да се наслаждаваме на играта-защото животът е това – игра – не мислиш ли?
Винаги ще се отбивам и там :* (hug) .
А за темата – всъщност може би си права – няма толкова голямо значение дали е реален или не. Но нали знаеш – човек трябва да мине през вечните въпроси за смисъла, за това откъде сме дошли, как е създадено всичко, има ли друга реалност….и т. н и т. н
А вас – мойте приятели от селф-хелп никога няма да забравя
Да, Роси животът е игра, на която ние определяме правилата. Осъзнаването на този факт довежда само до добри резултати. А най-голяма роля за всичко играе нашата гледна точка, тя определя всичко. Така , че внимателно да избираме гледната си точка
Желая ти весел уикенд:)
Съществуваме ли реално?Все пак фактът си остава!Съществуват много измерения и САМО една реалност!Човекът е многоизмерно същество за разлика от своите „наставници“.Човекът притежава специфични органи за възприятие,които му позволяват да възприема различни фасети от реалноста.Ето няколко различни дименсии-измерения,които са част от единната електромагнитна реалност като спектър,а именно: 1/Измерения за светлина и цвят-инфрачервена топлина,червено жълто,зелено циан,синьо,виолетово,ултравиолетово. 2/измерения за ниския електромагнитен спектър. 3/измерения за среден електромагнитен спектър. 4/измерения на висок електромагнитен спектър.5/измерения за звук. 6/измерения на суперспектъра.Вътре в различните измерения,в които сивите от съзвездието Дракон биха искали да ни примамят в капан,се намират и т.н.“наставници“ или „учители“.Въобще за какви наставници става дума?Рептилоидните“сиви“,са толкова ненадминати в измамата,че човек би могъл да бъде под техния контрол без даже да съзнава това.Те владеян техники за контрол върху мисленето,както и подтискане на паметта от разтояние.“Сивите“,като всички рептилоиди,притежават физическо тяло и мозък,както и енергийна субстанция,разпадаща се след края на физическото им съществуване.Те нямат етерна матрица/душа/,но въпреки това са способни да манипулират някои други честотни измерения,докато физически съществуват.Очевидно е,че хората са много по-висши от рептилоидите,но те могат да придобият господство над хората,когато човек с готовност или пък чрез измама и манипулация се предаде в ръцете им,отказвайки се от своето бъдеще като ЧОВЕК !
Станка, изключително интересно е това, което разказваш. Интересно е да се видят нещата от различни гледни точки.
От древността хората си задават въпроси:“кой ни е създал, какъв е смисълът, доколко съдбата ни зависи от нас, има ли нещо, което ни управлява…“
А дали нещата не са като в „Матрицата“?
Харесва ми твоето заключение, че рептилоидите могат да добият власт над някого, само ако той се предаде в ръцете им и се откаже от бъдещето си като човек.
„Мисля, значи съществувам“ – това е условие, което за да е истина включва и вярата. А точно мислите и вярата претворяват този свят. Както разказва Майкъл Талбот в „Холографската Вселена“ преди са вярвали в тролове и феи и в зависимост от начина на живот все още могат да се срещнат хора, убедени, че са ги видяли. Съвременните вярвания са насочени по-скоро към извънземния разум, поради което все повече свидетели има на летящи чинии, т.е. реалността е творение на колективното съзнание с подкрепата на Божествения разум, разбира се. Феноменът на Сай Баба, който Талбот описва, дори е още по-красноречив – буквално от нищото той вади златно инкрустирано кръстче и въобще всичко, което му е било поисквано. Въпреки, че в случая е своего рода перчене, важното е, че е убедил безбройните хора около себе си за силата на мисълта и ролята й в нашия физически свят. Тук опасността се крие в интерпретацията на думата „мисъл“, защото има лична мисъл, има и колективна, но най-необятна е Божията промисъл, макар че всички са равнопоставени. Тя трябва да се възприема не в обобщения, а в общия смисъл. Точно заради това, щом някой вярва в рептилоидите – те наистина съществуват, но за него и останалите, които вярват в това, обаче не и за останалата част от човечеството. В този смисъл колко неизследвани светове има – интересно е, нали
Анита, след Екхарт Толе вече не покрепям твърдението „Мисля, значи съществувам“. Мисълта наистина е велика сила и с нея творим света, но има нещо отвъд мисълта. Ние не сме мисълта, не сме ума си.
Екхарт Толе в книгата си „Силата на настоящето“ ме накара да го усетя, да го почувствам. Малко са авторите, който не само обясняват и дават идеи, а и те карат сам да го усетиш.
И това може да се усети от всеки, когато „наблюдава“ мислите си в процеса на медитацията. Тогава усещаш , че в теб има нещо друго- не мислителят, а НАБЮДАТЕЛЯТ, който съществува и отвъд мислите. И когато мислите утихнат, той пак съществува и наблюдава, просто Е.
Ако наистина съществуват прераждания,защо нищо не помним?Може би защото в ума ни ще настане хаус и информацията ,която трябва да е в паметта ще е прекалено голяма или тя е там,но ние не знаем как да я получим.Поради тази причина все трябва да започваме от начало докато научим нещо,което в предишния живот вече знаем.Сигурно това е работа на интуицията и ако това води до самоусъвършенстване тогава защо все още в 21 век има престъпност? Тя съществува още от началото на човечеството и още я има.
Да, много са въпросите, които си задаваме. Казват, че забравяме предишния си живот, но есенцията от него остава в душата ни. Интуицията ни води към това, за което сме дошли.
А защо има престъпност…да, има много агресия и ние всички го виждаме и се възмущаваме. Но има и друг вид агресия, която не я забелязваме – агресията към себе си – депресията, страха, чувството за вина. Всички ние сме на различни нива в развитието си и имаме да научим различни уроци.
А кога ще изчезне престъпността и насилието и дали въобще ще се случи..? Вярвам, че един ден ще стане.