декември 28th, 2009 
Росица Вакъвчиева 
Често искаме животът ни да е по-добър, да имаме повече неща, да бъдем щастливи. Но питали ли сте се: Какво всъщност искам? Каква е моята цел? Какъв е смисълът на моя живот?
Много хора отговарят: Искам да бъда щастлив.
А какво би те направило щастлив? Какво за теб е щастие?
Пари?
Примерно искаш да имаш хубава кола, но това ли е всъщност твоята цел? Вероятно искаш да имаш колата, за да си независим, за да имаш самочувствие, авторитет, да се харесаш на другия пол…
Това, което искаш е всъщност усещането, което ще ти даде колата. Представи си, че имаш вече тази кола. Щастлив ли ще си тогава? Това ли е нещото, което ще те направи щастлив? Безспорно, парите и материалните неща са ни нужни, но те са само средства, чрез които достигаме целите си. А какво всъщност искаш? Каква е твоята цел?
Любов?
Любовта без съмнение ни кара да се чувстваме щастливи. Но тя си идва, когато пожелае, пламва и угасва, влюбваме се, разлюбваме. Ако разчитаме любовта на другия да ни направи щастливи, това означава да станем зависими от другите и постоянно да преживяваме разочарования. Всички имаме нужда от любов, но тя не би могла да бъде крайна цел на живота ни, не може целенасочно да се стремим към нея, защото не идва по поръчка.
Искате сигурност?
В живота обаче няма нищо сигурно. Единственото сигурно нещо е, че няма нищо сигурно. Ако притежаваш нещо, то не може да ти донесе сигурност, защото винаги може да го загубиш…Няма нищо вечно, трайно, постоянно. Сигурността е не в това да притежаваме нещата, а в това как се справяме с тях. Йозеф Киршнер казва:
„Не тъй наречените големи неща в света правят нашето малко лично щастие, а привидно незначителните препятствия и начинът, по който се справяме с тях.“
В крайна сметка излиза, че ние очакваме нещо да дойде отвън и да ни донесе щастие, да получим нещо. Не казвам че парите и любовта не са важни, напротив – важни са. Но дали те са твоята крайна цел, нещото към което се стремиш, смисълът? Не са ли те нещата, които естествено би трябвало да имаме и заслужаваме?
Много хора казват – „нищо не искам“, защото подсъзнателно си мислят, че не заслужават. Но аз смятам, че всеки човек заслужава, просто защото го има. Харесва ми какво пише Сандра Ан Тейлър в книгата си „Повярвай в успеха“:
„Ти заслужаваш най-доброто! Твоята заслуга никога не се променя и не се поставя под съмнение, няма критерии за покриване, нищо не си длъжен да правиш.
Като дете на Бога ти ВИНАГИ си заслужавал и ВИНАГИ ще заслужаваш всички чудесни неща, които изобилието на Вселената може да ти предложи.“
Всъщност в този ред на мисли… представете си, че всичко, за което сме мечтали е вече реално. Имате всичко, което искате, нищо не се налага да правите, всичко е постигнато…вие сте в Рая. Как ще се чувствате…дали ще усещате , че ще сте щастливи? Да, известно време ще бъдете, но след това ще „свикнете“ и това ще бъде нормалното ви състояние. Няма ли да стане малко скучничко…прекалено подредено, еднообразно…Няма нищо, което да те накара да се размърдаш, защото всичко имаш…няма развитие… няма промяна.
Не ви ли се струва, че щастието е кратък миг, който изживяваме, когато сме постигнали нещо. А после престава да бъде щастие…Не е ли всъщност щастието в промяната, в развитието, в постигането на нещо, в движението, в живота…Защо всички приказки свършват – „и живели дълго и щастливо“… но натам не продължават? Защото няма да е интересно. Щеше ли да ви е интересен някой филм, ако няма нещо, което случва, постига, ако няма нещо, което героят да преодолее. И щеше ли да ви донесе истинска радост нещо, ако просто си го имате? Няма ли тогава да искате да има някакво развитие и промяна, нещо да се случи, да има живот? Защото промяната е живот, развитието е живот.
Излиза, че всичко, към което се стремим и което си мислим, че ще ни направи щастливи, е по-скоро една илюзия. Всъщност никога няма цел, която като достигнем и да сме вече вечно щастливи. Мисля, че Лао Дзъ е много прав като казва:
„Не целта е цел, а Пътят“
Важно е определите ВАШАТА цел, това, което можете и искате да направите, което ви носи удоволствие, което ви идва отвътре . Но то не е някаква крайна цел, която като постигнем и ще ни направи щастливи, а по скоро е нашия Път, посоката.Това е нещото, което когато правите, се чувствате себе си, което ви изпълва, разпалва, което извира от душата ви. Тогава, когато намерите тази своя цел, нещата се случват леко, без усилие и сякаш Бог ви помага. Обстоятелствата се стичат така, че да можете да вървите по пътя към целта си, срещате хора, които ви помагат. Когато целта я има, средствата се намират. Когато решите какво искате, пътищата ви се подсказват…защото просто това е вашият Път. Когато енергията ви е събрана в една цел, това има безкрайна организираща сила. Но не постигането на самата цел ще ти донесе щастие, а самият Път. Имаше една мисъл , не мога да я цитирам точно, но в нея се казваше, че:
Мнозина се стремят към върха, а не осъзнават, че удоволствието е в изкачването на планината.
Животът ни е тук и сега, щастието също е тук – СЕГА. И наистина не целта е цел или смисъл, а Пътят – самото движение, промяна, развитие, постигане. А когато Пътят е в правилната посока, ще го усетите, защото усещате комфорт, ще ви доставя удоволствие, ще усещате, че живеете. Наслаждавайте се на този процес на постигане. Смятам, че когато човек се отдава на това, което прави и изпитва удоволствие и щастие от него, целта сама ще се постигне, защото тя е на Пътя, на нашия Път.
А как да намерите Пътя? Той е натам, където душата ви усеща комфорт. Това е най-верния критерий, че следвате правилния Път. А когато сте на правилния Път, вашия Път, всичките ви цели се постигат някак от самосебе си.
Всъщност бях замислила да разгледам тази тема в различен аспект, но размислите ми ме поведоха в друга посока. Стана „случайно“, макар че всичко което се случва привидно случайно има някакъв смисъл. Може би пък аз е трябвало да стигна до някакво прозрение и да се ориентирам накъде е Пътя?
А вие какво мислите? Споделете своите своите размисли. Ще е интересно да чуя вашето мнение. 
От категория 
Тагове: 
Браво Роси!Много точно изказване!Именно начина по който постигаме набелязаните цели ни прави щастливи!Дори бих казала трудният начин!Това ни носи вътрешно удовлетворение,че се справяме и сме можещи!Мисля,че съм помогнала малко за създаването на тази тема с коментара си от вчера по друга-може би съм се появила с този коментар в подходящото време..
Чудесно казано! Докато го четях, изпитах усещането, че спокойствието и щастието са много близо… само да се вгледаш навътре в Божественото в душата си.
Точно така е Зоя.
Щастието е вътре в нас, тук и сега. 
Както е казал Екхарт Толе:
„Търсим извън себе си късчета удоволствие или себеосъществяване, одобрение, сигурност и любов, а носим в себе си съкровище, в което не само че е включено всичко това, но и то е безкрайно по-голямо от всичко, което светът може да ни даде.”
Миглена, така е, няма нищо случайно и аз ти благодаря, че се появи тук.
Аз за себе си мисля че пътят не е толкова важен а удоволствието от постигнатата цел. Но статията безпорно е изключително интересна, както винаги де
Благодаря johndaddy332. Да, когато постигнеш целта си е страхотно. Но самото това, което си постигнал не те прави щастлив, а постигането му. Нещата сами по себе си не могат да ни донесат щастие, а само кратък период на удоволствие. По скоро това, че успяваме, че се развиваме, че сме тук… А когато казвам – Пътят, имам предвид не начина, по който постигаме целта си, а Пътят на нашето развитие. Именно той е всъщност истинската цел, смисълът на живота ни. А когато сме на Пътя, нашия Път, всички наши малки цели и стремежи се осъществяват, защото те са част от Пътя, етап от развитието ни… Незнам дали успях да обясня точно.
Пътят или постигнатата цел.. даа.
Ето какво ще предложа аз. Има толкова много компютърни игри, и при всяка от тях започваш от нулата, като след това малко по малко започваш да се развиваш, и така накрая играта се превърта. Въпросът е – коя част на играта най те кефи?
.Началото, когато играта започва?
.По време на играта, когато се развиваш?
.След края на играта, когато тя е превъртяна?
В коя част на играта има най-много тръпка?
Иначе знам, че когато една игра свърши, обикновено се търси нова, за да започне всичко отначало, но в друг вид, ново приключение.
Така погледнато като на игра(то и животът си е вид игра
)… чакай да помисля…значи най-голяма тръпка за мен има в частта, когато научавам много неща, когато се развивам и едно по едно преодолявам препятствията. Разбира се кулминацията е , когато стигаш края, но в момента, когато стигнеш края, вече не ти е толкова интересно и търсиш нещо ново. Но ако стигна края, без да съм минала по Пътя на преодоляването, на научаването, на развитието, дали края щеше да бъде толкова хубав? 
Наистина страхотна статия Роси.Сигурно за тази тема съм те подсетил.И според мен именно пътят към постигането на своята цел те прави истински щастлив.Затова не трябва да спираме да се развиваме.Аз мисля също,че всеки човек има някакъв потенцял,някаква страст към която трябва да се стреми,а именно с този потенцял всеки един от нас ще допринесе нещо много ценно на този свят.Не е ли това начина по,който светът се развива.Както казва Роси всеки трябва да намери своя път.Аз все още го търся но усещам,че съм на прав път.
Благодаря на Роси за чудесния блог
Точно така. Развитието е. Когато има пред мен нещо, което се развива, расте, тогава ми харесва. Може да е игра, може да е цвете. А когато се развива добре, тогава има радост
Когато се погледне назад към постигнатото.
Но не съм развил много неща, за съжаление. Има някакъв проблем. Нещо което може да спъне целия процес в началото, или по средата.
Наблюденията ми са, че още самото начало е трудно, много е вероятно дори да не се започне. Ако нещо може да не се развива, защо да не се прескочи направо? Нали „краят е важен“?
Кофти е когато има възможност за прескачане на удоволствието. Когато може да се стигне до края без да е необходимо да се мине по пътя. Но и обратното е кофти – когато не може да се стигне края, защото пътя е ужасно труден и ме отказва.
Търси се.. самоконтрол?
И аз ти благодаря Руслане! Да, за тази тема ме подсети.
И да – когато всеки от нас намери своя Път, допринася за развитието на Света, за разширяването на Вселената.
JDeel, аз мисля, че ако си на твоя Път, ще достигнеш целта си. А ако си се отказал, може би не е бил твоя Път…?
Има много пътища – малки, малко по-големи, още по-големи. Те са навсякъде във всекидневието. Ето например, една игра. И големия път, който може би наистина не съм открил за себе си
Търсенето е част от Пътя.
Съгласен съм с тезата, че не целта е важна, а пътя до достигането и.
Но да си представим както каза, че вече имам всичко за което съм мечтал, то тогава ще тръгна да гоня други цели които не съм постигнал и ще имам свободно време за моите хобита.
Да, така е, aleksoft. Ако имаш всичко, ще тръгнеш да гониш други цели…защото самото постигане ни кара да се чувстваме живи и ни дърпа напред. А и в твоите хобита вероятно пак има нещо, което научаваш, прибавяш, постигаш, развиваш. Искам да кажа, че животът…радостта е движението, развитието…Как мислиш?
Винаги човек трябва да има нещо към което да се стреми, нещо което да осмисля живота му и което да го кара постоянно да гледа напред и никога да не се отказва.За съжаление това много рядко го виждам в моите връстници.Всеки има правото да се стреми към щастие, но съжаление някой това го разбират по различен начин и се отдава на пороци и т.н.
В моето хоби винаги има развитие и динамика, затова винаги има цели за постигане, затова едно от неща което ме удовлетворява и ме прави щастлив е това да завърша някакъв проект.:)
Радвам се, че мислиш така aleksoft.
Може да виждаш рядко сремеж към развитие при връстниците си, но се надявам хората като теб да ги заразяват и да променяме света към по-добро. 
„Смятам, че когато човек се отдава на това, което прави и изпитва удоволствие и щастие от него, целта сама ще се постигне, защото тя е на Пътя, на нашия Път“ Ето разковничето-отдаване на 100%, без да мислиш за себе си
) А че пътят е удоволствието, а не целта-две мнения няма 
)) Роси, ако не се „чуем“ и „видим“ повече през тази година, весело посрещане на Новата година 
Щастие, радост, късмет 
)
Съгласна съм Мишел – 100% отдаване, но не без да мислим за себе си, а без да мислим за крайния резултат. Да се отдадем на самия процес. Нали си спомняш като сме си говорили за медитацията в движение при дзен-будизма. Тогава се отдаваш напълно на самия процес, на удоволствието от него, на удоволствието от всички усещания… И именно тогава резултатът е най-добър.
Но за това ще пиша по-подробно в друга тема. 
Весело посрещане на Новата година Мишел на теб и на всички, които четат и пишат тук, на всичките ми приятели! И нали знаеш – в моя стил не мога тук да не кажа :
ОБИЧАМ ВИ! Нека новата година бъде по-добра във всяко отношение и да ни донесе нови прозрения и постижения, приятни емоции, изненади, любов, щастие. А всичко това, нали знаете, започва от НАС!
Хубав пост.Бих добавил само че е важно преди да поеме човек по даден път да прецени добре дали това е неговият път и дали е способен да го извърви докрай постигайки някакви резултати.Защото има и такъв момент че може да избереш някакъв път и да пропилееш години, енергия , средства безрезултат.Има както се казва една летва до кадето можеш да скочиш и по нагоре няма мърдане,така че всеки трябва да знае и прецени своята летва каде се намира.
Така е Венци, много е важно да намериш Своя Път. А летвата дето казваш…не си ли я слагаме ние? Не си ли слагаме сами окови понякога? Аз смятам, че човек може да стигне до там, до където мисли, че може.
Всичко е въпрос на воля, но от това зависи
дали ще догониш или ще се отдалечиш от целите си.
Да rump, волята е от голямо значение, но също и вярата, нагласата, отношението.
Разбрах, че всеки иска да живее на върха на
планината, без да си дава сметка, че щастието е по пътя към върха – tova e misalta koqto citira6 i e ot stihotvorenieto na markes ako bog mi podari par4ence jivot
Да, Иване, това е страхотна мисъл, но истински усещаш значението на тези думи, когато сам достигнеш до този извод, когато сам осъзнаеш, че щастието е по Пътя.
Прочетох в една книга, че щастието не се състои в това да те потупват по рамото за качествата ти, а в самото им притежаване! Постоянно стигам в живота си до този извод и така си припомням и мисълта.
Така е и с целта или крайния резултат. Хубавото е в самите действия, във вложените енергия, мисъл, чувства и емоции. Защото са си нашите мисли, чувства и емоции и нашия път. Изживяваме ги пълноценно и те естествено ни довеждат до целта. Но самото им изпитване и действия носят удоволствието, житейското удовлетворение.
Да, и аз мисля, че не просто постигната цел ни носи удовлетворение, а усещането, че се справяме, че постигаме нещо, че се развиваме. Дори и да не стигнем до крайния резултат, важното е че вървим по Пътя, че опитваме, учим се и засилваме вярата в себе си. А това е по-ценно от постигането на конкретен резултат.
Здравей Роси! Очаквах повече коментари по тази БЛЕСТЯЩА статия и вече не ме задържа нищо да споделя за всички твои почитатели,че според мен а и
други личности ….Без цел няма и път …От рода на ;…Няма попътен вятър за кораб без посока!