януари 18th, 2010 
Росица Вакъвчиева 
Във всяко постижение, във всеки успех, във всяка проява на силата на човешкия дух, във всяко чудо съществува елементът на ВЯРАТА.
Вярата – било то в Бог, във Висша Сила, в Себе си, в ангел хранител, в талисман, в късмета и т. н. е една безкрайна могъща сила. Дори няма значение в какво точно вярваш. Важното е, че това, в което вярваш става истина за теб и се превръща в твоя реалност.
Доказателство за това е плацебо ефектът – феномен, при който симптомите на пациента могат да се подобрят значително и дори да изчезнат при лъжливо лечение, само защото той вярва, че лекарството е истинско и ще му помогне. Независимо от медицинската гледна точка, пациентът оздравява, просто защото вярва.
Ако някой пие лъжица обикновена вода с вяра, че това е чудодейно лекарство, това ще му помогне повече, отколкото ако пие най-добрите лекарства без вяра.
Вярата оказва влияние не само върху нашето здраве, върху състоянието ни, тялото ни.
Тя сякаш променя света около нас и той някак си се нагажда според вярата ни. Има толкова много теории и хипотези , толкова истини, религии, вярвания, школи, учения – напълно противоречиви, но всяка една от тях има своите доказателства. Всяка теория е реална за този, който вярва в нея. За някой съществува Бог и той дори може да го види, друг не вярва в Бог и не може да намери доказателства. Разгледани поотделно, във всяка теория може да се открие истина и за себе си всички различните гледни точки са правилни. Те са просто отделни аспекти от живота. Когато вярваш в нещо, сетивата ти се отварят само за него, а другото не съществува за теб.
Какво е всъщност вярата? Какво прави толкова тя, че прави всичко да стане възможно? В какво се крие силата и?
Вярата е творчески процес, при който се отварят канали за прилив на сила и мъдрост, които преди това са били затворени. Но как го прави?
Курт Тепервайн в книгата си „Самоизцеление“ отговаря на този въпрос:
„Няма значение как го прави животът. Знам само едно:
Когато вярвам и съм твърдо убеден, че ще ми се случи чудо, животът не може да го отрече. Животът трябва да сътвори убеждението ми като реалност.“
Някои хора вярват, че имат ангел-хранител, които се грижи за
тях и това става реално за тях. Когато вярваш, че си роден под щастлива звезда,че си късметлия, че някой се грижи за теб ( Бог, Ангел-хранител или някаква друга Сила) това става реално за теб. Защо?
Смятам че вярата, освен че отваря нашите въприятия за това, в което вярваме и отваря канали за приток на сили,
тя по някакъв начин създава, твори. Когато вярата е силна, се образува самостоятелна енергоинформационна същност. Няма значение как си предствяме това, в което вярваме, защото то не изглежда никак. Ние го създаваме, като му придаваме форма с въображението си. Ако вярваме в Бог и го виждаме такъв, какъвто е на иконите, може да ни се яви в такава форма, защото самите възприятия ни са насочени в такава посока. Ако вярваме, че е Светлина, той ще ни се яви така.
За различните религии Бог е различен и хората дори го виждат, общуват с него. Смятам, че това е така, защото виждаш това, в което вярваш.
Ако вярваш, че те чака възмездие, наистина ще дойде възмездие. Ако вярваш, че има Рай и Ад, наистина може да видиш съда, Ада или Рая…
В това отношение съм напълно съгласна с Вадим Зеланд, че най-важното качество на Света е неговата многостранност и че всяка теория представлява само определен аспект от проявата на тази многостранност.
В Пространството на варианти съществува едновременно всичко. Но всеки човек вижда това, в което вярва. Със своята вяра, със своите мисли, убеждения, той създава своя свят и за него това е реалността, това е неговата истина.
От своя опит съм се убедила в тези думи от Библията:
Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
Както още се казва в Библията:
Всичко, което бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите, и ще ви бъде дадено.
Нека стане според вярата ти.
Достатъчно е дори да имаш вяра колкото синапено зрънце, за да постигнеш това, което искаш.
Няма съмнение, че вярата прави чудеса и отваря огромния потенциал на човек.
- Но остава само едно…как да повярваш?
Наистина: Блажени са вярващите. Много по-лесно е получат това, което искат тези, които вярват сляпо, без съмнения. Но когато разумът поеме управлението и търси доказателства?
Тези, които не вярват…как да повярват? Как да получат достъп до тази сила?
Истинската вяра е знание, тя е вътрешна убеденост, че така ще бъде.
Как да достигнем до тази убеденост?
Истината е, че когато човек не вярва в нищо, всъщност пак вярва, но в противоположното. Съмнението, което е в нас, е пак вяра, но с обратен знак.
В какво вярвате сега?- че животът е труден, че няма да успеете, че няма Сила, която се грижи за вас? И не получавате ли точно това, в което вярвате? Не виждате ли точно това? Това е, защото вярвате в него. Това пак е вяра, която идва от нашите убеждения.
А след като идва от нашите убеждения, как мислите, че можем да повярваме в друго?
Като променим нашите стари убеждения и си позволим да „свикнем“ с новата ни истина.
Но не може изведнъж да повярваш в нещо. Разбира се, че ще има съмнения, разумът ни винаги ще търси доказателства, логично обяснение и ще се връща към старото, познатото.
За да повярваме и да сътворим своя нова реалност смятам, че ще ни помогне:
- Първо да приемем, че няма абсолютна истина и че светът
е многостранен. В момента ние вяраме в нещо и виждаме точно това, а ако променим гледната точка, ще видим друга страна.
- Да започнем постепенно да разширяваме своята граница – да
започнем с нещо, което е близо до нашата представа за реално, с нещо, в което сме склонни да повярваме. И постенно да се доближаваме до нещото, в която искаме до повярваме и да го направим реалност.
- Не е важно дори в какво точно ще вярваш, защото в каквото и да
вярваш, ще си прав, самата вяра го прави реално. Затова е по-лесно да повярваме в нещо, което е близко до нас, до нашите представи и душевност.
- Да приемем, че съмненията са нормални в хода на промяната.
При всяко ново нещо е нормално да се появят съмнения. Но постепенно те ще отпаднат.
- Да спрем анализа, вътрешния диалог, а просто да действаме.
- Да се доверим на интуицията си, на вътрешното си усещане.
- Да спрем да търсим доказателства. Нали сега получаваме това,
в което вярваме? Това не е ли достатъчно доказателство? А за да видите новото, първо трябва да повярвате, т. е. да го знаете, за да промените своята реалност и да се отворят сетивата ви за другото. Когато „знаете“, доказателствата ще се появят. Трябва просто да засадим новото знание и да му позволим да се развие и укрепне.
- Много полезно е да действате като на игра – „така сякаш“ и
разбира се – утвържденията и визуализацията. Това ви доближава постенно и неусетно до новата реалност.
Споделете вашето мнение за вярата, многостранността на света и как можем да повярваме.
От категория 
Тагове: 
Браво, Роси. Имаш голямо бъдеще. За радост на всички нас, на които помагаш с думите си!
Благодаря ти Ния! Радвам се, че ти допада това, което пиша.
Отново бих казал,че за мене е чест да се уча от Теб.Явно ти си“ знаещата“ тука или „усещащата интуитивно“ нещата“.продължавай все така и не забравяй да ми пращаш бюлетинчето.Чао.
Благодаря дон Айс.
Здравей Роси.Отдавна не съм те посещавала и чета новите ти философски размисли.Според мен няма Вяра по принцип.Вярата винаги има конкретен адресат.
Библейския текст-имайте вяра,колкото синапено зрънце…касае вярата ни,безусловна при това, в Бог ,в неговия син Исус Христос,който слезе на земята в човешки образ,за да вземе греховете на хората и да им даде посока,по която да се движат.Дали нещо от това е направено през последните 2000 години?Мисля,че не е и затова отново човечеството е на крастопът.Да продължи ,както я кара и да се самоунищожи или да погледне нагоре и да отвори себе си за духовността.Колко хора имат такава безусловна вяра в Бог.Аз не говоря за религиите,които претендират да са посредниците между Бог и хората.Христос остави на хората 10 божи заповеди.Само 10.Ако хората имаха Вяра,те щяха просто да спазват тези заповеди в живота си.Историята на тези преди нас показва,че това са най-нарушаваните 10 заповеди.
Днес ,съвремените хора искат да знаят отговора на твоя въпрос.И ето,че има автори,които свеждат до знанието на хората нови принципи и правила,които като краен ефект водят до христовите 10 заповеди,ако човек е последователен в следването им.
Зеланд ,когото си цитирала е формулирал един принцип на транссърфинга ,номер 16 от всичките 78 -Вяра.Става ясно,че той съветва последователите си да вярват в себе си,да не слушат чуждо мнение и да не се съмняват в успеха си.Неговата рецепта е в тези 78 принципа.Ако човек ги направи част от кредото си,според Зеланд ще постига всичко,което иска.Сиреч тук имаме вяра в транссърфинга първо,вяра в себе си,според транссърфинга и вяра в Бог,която не е декларирана,но се получава по косвен път.Един от другите принципи на транссърфинга се нарича-Божие чедо и според него-Бог е навсякъде,ние сме негови чеда,следователно Бог е и в нас.
Мисля си,като чета написаното от тбе и се съгласявам с него,че първо избираме в какво да вярваме.Установяваме се на нещо.От там нататък е лесно.Просто вярваме.Бъдете като децата,е казано в Библията.
А това означава да се върнем към невинността,чистата Любов и всичко онова,което са децата преди да ги моделираме ние възрастните с нашата дресура.Всеки може да стане като дете,когато изчисти слоя на света си от всички чужди щампи,наслоявания и т.н.,открие себе си,хармонизира се и се настрои на вълната на безусловната Любов и Радост от битието.Когато разбере и приеме благодарността в сърцето си.
Здравей Роза. Благодаря за задълбочения коментар. Аз говоря за силата на Вярата въобще, не само в Бог.
Просто вярата в нещо го прави реално, вярата ни сякаш създава света около нас и това, в което вярваме става наша действителност.
И да – така е, трябва първо да изберем в какво да вярваме и да бъдем като децата…за да достигнем до своята истина.
Много си мила Роси.Това,което ти споделих бяха спонтанни мисли в отговор на твоитеТи си казала нещата доста по-точно.Аз звуча малко като проповедник,но виждам,че си ме разбрала правилно.Хубав ден.Радвам се да чета твоите вдъхновения тук.
Поздрави
Благодаря Роза. И аз се радвам че споделяш своето мнение и допълваш това, което пиша.
Роси, привет:) Вярата като вяра в нещо. Това е голяма сила, която ти дава опора и сили. Но има условие. Да вярваш много и с цялото си същество и сърце. И нищо да не е в състояние да те разколебае във вярата ти. Тогава вече, може и да очакваш чудеса:)
Здравей Мишел. Така е, когато вярваш в нещо с цялата си душа и сърце, тогава тази вяра има изключителна сила. Всичко е възможно, когато вярваш така.
Проблемът е когато се появяват съмнения и разумът се опитва да види доказателства…Но всяка вяра минава през период на съмнение, за да се затвърди като ЗНАНИЕ. Защото истинската вяра е знание.
Поздравления Роси!!! Вероятно си голям оптимист или по скоро желаеш да станеш добър професионалист във някаква сфера на живота! Ако не те притеснява би ли споделила,КАКВА е твоята ЦЕЛ или МЕЧТА в ЖИВОТА???
Дано разбереш ,че не питам от любопитство а само защото усещам голяма амбиция,която ако е в правилна посока ще ти помага.
Благодаря ти за хубавите думи Георги! Да, определено съм голям оптимист, а за професионалист незнам, но това, което винаги ме е вълнувало и което съм споделяла тук, е вътрешният свят на човек – мисълта, чувствата, преживяванията, душата, духовното, силата на човешкия дух.
А за целта – бих могла да кажа, че моята цел е Пътят.
Хм, аз си мисля, че когато имаш убеждението в нещо, това те кара да работиш за да се случи то. И както след всяка добре свършена работа – има добър резултат. Вярата е нещо като убеждение + мотивация. Знаеш, че може да се случи, къде на инат, а мотивацията е движещата сила.
Или ако вярваш в лошия изход, в това че всично се случва по един и същи начин – това не може да те мръдне от стола, и всъщност нещата продължават да се случват по познатия начин.. няма как да е иначе.
JDeel, и аз мисля, че вярата е убеждение, знание. Когато вярваш, тогава си твърдо убеден, че ще бъде така, просто го знаеш.
Хубавото е, че убежденията могат да се променят. И тук помага много и мотивацията, волята, желанието. А всяко наше убеждение променя света около нас.
Здравейте!Ако всичко това е вярата,тогава какво е фанатизъм?Кое е това,което разделя едното от другото?Поздрави на всички!
Има нещо по важно от МЕТОДА който използвате за целта! ТОВА Е СИЛАТА ДА ПОВЯРВАШ
Здравей Мирославе. Безспорно силата на вярата е голяма. Няма граници за човек, който може да повярва истински. Какво да правят обаче тези, на които им е трудно да повярват? Те искат да повярват, но се измъчват от съмнения и имат нужда от доказателства.
Как да повярват те? Какво мислиш, какво би препоръчал ти?
Да спрат да търсят доказателства, да спрат да живеят в очакване, човек е толкова силен, колкото духът му. Съмнението то е слабост, изкорениш ли го ще видиш един нов свят, където всичо става толкова лесно и живееш в постоянна изненада. С една дума ЩАСТИЕ, нещо което всички така силно искаме. Просто вярвайте