януари 18th, 2010 
Росица Вакъвчиева 
Във всяко постижение, във всеки успех, във всяка проява на силата на човешкия дух, във всяко чудо съществува елементът на ВЯРАТА.
Вярата – било то в Бог, във Висша Сила, в Себе си, в ангел хранител, в талисман, в късмета и т. н. е една безкрайна могъща сила. Дори няма значение в какво точно вярваш. Важното е, че това, в което вярваш става истина за теб и се превръща в твоя реалност.
Доказателство за това е плацебо ефектът – феномен, при който симптомите на пациента могат да се подобрят значително и дори да изчезнат при лъжливо лечение, само защото той вярва, че лекарството е истинско и ще му помогне. Независимо от медицинската гледна точка, пациентът оздравява, просто защото вярва.
Ако някой пие лъжица обикновена вода с вяра, че това е чудодейно лекарство, това ще му помогне повече, отколкото ако пие най-добрите лекарства без вяра.
Вярата оказва влияние не само върху нашето здраве, върху състоянието ни, тялото ни.
Тя сякаш променя света около нас и той някак си се нагажда според вярата ни. Има толкова много теории и хипотези , толкова истини, религии, вярвания, школи, учения – напълно противоречиви, но всяка една от тях има своите доказателства. Всяка теория е реална за този, който вярва в нея. За някой съществува Бог и той дори може да го види, друг не вярва в Бог и не може да намери доказателства. Разгледани поотделно, във всяка теория може да се открие истина и за себе си всички различните гледни точки са правилни. Те са просто отделни аспекти от живота. Когато вярваш в нещо, сетивата ти се отварят само за него, а другото не съществува за теб.
Какво е всъщност вярата? Какво прави толкова тя, че прави всичко да стане възможно? В какво се крие силата и?
Вярата е творчески процес, при който се отварят канали за прилив на сила и мъдрост, които преди това са били затворени. Но как го прави?
Курт Тепервайн в книгата си „Самоизцеление“ отговаря на този въпрос:
„Няма значение как го прави животът. Знам само едно:
Когато вярвам и съм твърдо убеден, че ще ми се случи чудо, животът не може да го отрече. Животът трябва да сътвори убеждението ми като реалност.“
Някои хора вярват, че имат ангел-хранител, които се грижи за
тях и това става реално за тях. Когато вярваш, че си роден под щастлива звезда,че си късметлия, че някой се грижи за теб ( Бог, Ангел-хранител или някаква друга Сила) това става реално за теб. Защо?
Смятам че вярата, освен че отваря нашите въприятия за това, в което вярваме и отваря канали за приток на сили,
тя по някакъв начин създава, твори. Когато вярата е силна, се образува самостоятелна енергоинформационна същност. Няма значение как си предствяме това, в което вярваме, защото то не изглежда никак. Ние го създаваме, като му придаваме форма с въображението си. Ако вярваме в Бог и го виждаме такъв, какъвто е на иконите, може да ни се яви в такава форма, защото самите възприятия ни са насочени в такава посока. Ако вярваме, че е Светлина, той ще ни се яви така.
За различните религии Бог е различен и хората дори го виждат, общуват с него. Смятам, че това е така, защото виждаш това, в което вярваш.
Ако вярваш, че те чака възмездие, наистина ще дойде възмездие. Ако вярваш, че има Рай и Ад, наистина може да видиш съда, Ада или Рая…
В това отношение съм напълно съгласна с Вадим Зеланд, че най-важното качество на Света е неговата многостранност и че всяка теория представлява само определен аспект от проявата на тази многостранност.
В Пространството на варианти съществува едновременно всичко. Но всеки човек вижда това, в което вярва. Със своята вяра, със своите мисли, убеждения, той създава своя свят и за него това е реалността, това е неговата истина.
От своя опит съм се убедила в тези думи от Библията:
Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
Както още се казва в Библията:
Всичко, което бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите, и ще ви бъде дадено.
Нека стане според вярата ти.
Достатъчно е дори да имаш вяра колкото синапено зрънце, за да постигнеш това, което искаш.
Няма съмнение, че вярата прави чудеса и отваря огромния потенциал на човек.
- Но остава само едно…как да повярваш?
Наистина: Блажени са вярващите. Много по-лесно е получат това, което искат тези, които вярват сляпо, без съмнения. Но когато разумът поеме управлението и търси доказателства?
Тези, които не вярват…как да повярват? Как да получат достъп до тази сила?
Истинската вяра е знание, тя е вътрешна убеденост, че така ще бъде.
Как да достигнем до тази убеденост?
Истината е, че когато човек не вярва в нищо, всъщност пак вярва, но в противоположното. Съмнението, което е в нас, е пак вяра, но с обратен знак.
В какво вярвате сега?- че животът е труден, че няма да успеете, че няма Сила, която се грижи за вас? И не получавате ли точно това, в което вярвате? Не виждате ли точно това? Това е, защото вярвате в него. Това пак е вяра, която идва от нашите убеждения.
А след като идва от нашите убеждения, как мислите, че можем да повярваме в друго?
Като променим нашите стари убеждения и си позволим да „свикнем“ с новата ни истина.
Но не може изведнъж да повярваш в нещо. Разбира се, че ще има съмнения, разумът ни винаги ще търси доказателства, логично обяснение и ще се връща към старото, познатото.
За да повярваме и да сътворим своя нова реалност смятам, че ще ни помогне:
- Първо да приемем, че няма абсолютна истина и че светът
е многостранен. В момента ние вяраме в нещо и виждаме точно това, а ако променим гледната точка, ще видим друга страна.
- Да започнем постепенно да разширяваме своята граница – да
започнем с нещо, което е близо до нашата представа за реално, с нещо, в което сме склонни да повярваме. И постенно да се доближаваме до нещото, в която искаме до повярваме и да го направим реалност.
- Не е важно дори в какво точно ще вярваш, защото в каквото и да
вярваш, ще си прав, самата вяра го прави реално. Затова е по-лесно да повярваме в нещо, което е близко до нас, до нашите представи и душевност.
- Да приемем, че съмненията са нормални в хода на промяната.
При всяко ново нещо е нормално да се появят съмнения. Но постепенно те ще отпаднат.
- Да спрем анализа, вътрешния диалог, а просто да действаме.
- Да се доверим на интуицията си, на вътрешното си усещане.
- Да спрем да търсим доказателства. Нали сега получаваме това,
в което вярваме? Това не е ли достатъчно доказателство? А за да видите новото, първо трябва да повярвате, т. е. да го знаете, за да промените своята реалност и да се отворят сетивата ви за другото. Когато „знаете“, доказателствата ще се появят. Трябва просто да засадим новото знание и да му позволим да се развие и укрепне.
- Много полезно е да действате като на игра – „така сякаш“ и
разбира се – утвържденията и визуализацията. Това ви доближава постенно и неусетно до новата реалност.
Споделете вашето мнение за вярата, многостранността на света и как можем да повярваме.
От категория 
Тагове: 
Браво, Роси. Имаш голямо бъдеще. За радост на всички нас, на които помагаш с думите си!
Благодаря ти Ния! Радвам се, че ти допада това, което пиша.
Отново бих казал,че за мене е чест да се уча от Теб.Явно ти си“ знаещата“ тука или „усещащата интуитивно“ нещата“.продължавай все така и не забравяй да ми пращаш бюлетинчето.Чао.
Благодаря дон Айс.
Здравей Роси.Отдавна не съм те посещавала и чета новите ти философски размисли.Според мен няма Вяра по принцип.Вярата винаги има конкретен адресат.
Библейския текст-имайте вяра,колкото синапено зрънце…касае вярата ни,безусловна при това, в Бог ,в неговия син Исус Христос,който слезе на земята в човешки образ,за да вземе греховете на хората и да им даде посока,по която да се движат.Дали нещо от това е направено през последните 2000 години?Мисля,че не е и затова отново човечеството е на крастопът.Да продължи ,както я кара и да се самоунищожи или да погледне нагоре и да отвори себе си за духовността.Колко хора имат такава безусловна вяра в Бог.Аз не говоря за религиите,които претендират да са посредниците между Бог и хората.Христос остави на хората 10 божи заповеди.Само 10.Ако хората имаха Вяра,те щяха просто да спазват тези заповеди в живота си.Историята на тези преди нас показва,че това са най-нарушаваните 10 заповеди.
Днес ,съвремените хора искат да знаят отговора на твоя въпрос.И ето,че има автори,които свеждат до знанието на хората нови принципи и правила,които като краен ефект водят до христовите 10 заповеди,ако човек е последователен в следването им.
Зеланд ,когото си цитирала е формулирал един принцип на транссърфинга ,номер 16 от всичките 78 -Вяра.Става ясно,че той съветва последователите си да вярват в себе си,да не слушат чуждо мнение и да не се съмняват в успеха си.Неговата рецепта е в тези 78 принципа.Ако човек ги направи част от кредото си,според Зеланд ще постига всичко,което иска.Сиреч тук имаме вяра в транссърфинга първо,вяра в себе си,според транссърфинга и вяра в Бог,която не е декларирана,но се получава по косвен път.Един от другите принципи на транссърфинга се нарича-Божие чедо и според него-Бог е навсякъде,ние сме негови чеда,следователно Бог е и в нас.
Мисля си,като чета написаното от тбе и се съгласявам с него,че първо избираме в какво да вярваме.Установяваме се на нещо.От там нататък е лесно.Просто вярваме.Бъдете като децата,е казано в Библията.
А това означава да се върнем към невинността,чистата Любов и всичко онова,което са децата преди да ги моделираме ние възрастните с нашата дресура.Всеки може да стане като дете,когато изчисти слоя на света си от всички чужди щампи,наслоявания и т.н.,открие себе си,хармонизира се и се настрои на вълната на безусловната Любов и Радост от битието.Когато разбере и приеме благодарността в сърцето си.
Здравей Роза. Благодаря за задълбочения коментар. Аз говоря за силата на Вярата въобще, не само в Бог.
Просто вярата в нещо го прави реално, вярата ни сякаш създава света около нас и това, в което вярваме става наша действителност.
И да – така е, трябва първо да изберем в какво да вярваме и да бъдем като децата…за да достигнем до своята истина.
Много си мила Роси.Това,което ти споделих бяха спонтанни мисли в отговор на твоитеТи си казала нещата доста по-точно.Аз звуча малко като проповедник,но виждам,че си ме разбрала правилно.Хубав ден.Радвам се да чета твоите вдъхновения тук.
Поздрави
Благодаря Роза. И аз се радвам че споделяш своето мнение и допълваш това, което пиша.
Роси, привет:) Вярата като вяра в нещо. Това е голяма сила, която ти дава опора и сили. Но има условие. Да вярваш много и с цялото си същество и сърце. И нищо да не е в състояние да те разколебае във вярата ти. Тогава вече, може и да очакваш чудеса:)
Здравей Мишел. Така е, когато вярваш в нещо с цялата си душа и сърце, тогава тази вяра има изключителна сила. Всичко е възможно, когато вярваш така.
Проблемът е когато се появяват съмнения и разумът се опитва да види доказателства…Но всяка вяра минава през период на съмнение, за да се затвърди като ЗНАНИЕ. Защото истинската вяра е знание.
Поздравления Роси!!! Вероятно си голям оптимист или по скоро желаеш да станеш добър професионалист във някаква сфера на живота! Ако не те притеснява би ли споделила,КАКВА е твоята ЦЕЛ или МЕЧТА в ЖИВОТА???
Дано разбереш ,че не питам от любопитство а само защото усещам голяма амбиция,която ако е в правилна посока ще ти помага.
Благодаря ти за хубавите думи Георги! Да, определено съм голям оптимист, а за професионалист незнам, но това, което винаги ме е вълнувало и което съм споделяла тук, е вътрешният свят на човек – мисълта, чувствата, преживяванията, душата, духовното, силата на човешкия дух.
А за целта – бих могла да кажа, че моята цел е Пътят.
Хм, аз си мисля, че когато имаш убеждението в нещо, това те кара да работиш за да се случи то. И както след всяка добре свършена работа – има добър резултат. Вярата е нещо като убеждение + мотивация. Знаеш, че може да се случи, къде на инат, а мотивацията е движещата сила.
Или ако вярваш в лошия изход, в това че всично се случва по един и същи начин – това не може да те мръдне от стола, и всъщност нещата продължават да се случват по познатия начин.. няма как да е иначе.
JDeel, и аз мисля, че вярата е убеждение, знание. Когато вярваш, тогава си твърдо убеден, че ще бъде така, просто го знаеш.
Хубавото е, че убежденията могат да се променят. И тук помага много и мотивацията, волята, желанието. А всяко наше убеждение променя света около нас.
Здравейте!Ако всичко това е вярата,тогава какво е фанатизъм?Кое е това,което разделя едното от другото?Поздрави на всички!
Има нещо по важно от МЕТОДА който използвате за целта! ТОВА Е СИЛАТА ДА ПОВЯРВАШ
Здравей Мирославе. Безспорно силата на вярата е голяма. Няма граници за човек, който може да повярва истински. Какво да правят обаче тези, на които им е трудно да повярват? Те искат да повярват, но се измъчват от съмнения и имат нужда от доказателства.
Как да повярват те? Какво мислиш, какво би препоръчал ти?
Да спрат да търсят доказателства, да спрат да живеят в очакване, човек е толкова силен, колкото духът му. Съмнението то е слабост, изкорениш ли го ще видиш един нов свят, където всичо става толкова лесно и живееш в постоянна изненада. С една дума ЩАСТИЕ, нещо което всички така силно искаме. Просто вярвайте
Здравейте, Роси! Искам да Ви поздравя за прекрасния сайт. Много се радвам, че Ви открих. Вашето творчество е един светъл лъч в моя живот, както явно и в много други. Искрено съм съгласна с горе написаното, но в мен напира един въпрос и бих се радвала да чуя и друго мнение. Ние наистина създаваме своята реалност с вярата и убежденията си, но как да открием ПЪТЯ, след като можем коренно да ги променим. Имам предвид например че когато си повтарям,че нещо, което правя е прекрасно, и повярвам в това,а не само се самозаблуждавам, то наистина става така. В действителност аз бих могла да си кажа така за всичко и наистина да изпитвам приятни усещания и да се чувствам щастлива, но накъде ще бъде Пътят. Или може би трябва да правя всичко с удоволствие и хубави чувства, но едно нещо- моето ПРИЗВАНИЕ, ще ми бъде най-приятно да правя. Истина е, че във всяка жизнена функция има известна доза наслада. Все пак ако виждаме само лошите неща, няма да можем никога да разпознаем призванието,страстта си, защото дори и в него ще виждаме нещо лошо. Но по конкретно се интересувам – ние ли избираме пътя или той нас? Пътят съществува ли вече и ние ли сме тези, които просто трябва да се потърсят по-надълбоко и да го открият?Или ние сме тези, които трябва да го изберат и просто да повярват в него, да го приемат като своя съдба? След като всички можем да променим винаги мисленето си, съществува ли нещо в нас, което е различно при всекиго и не можем да променим, нещо уникално? Да, безспорно всеки се различава с нещо, но то по-скоро за мен се свежда отново до мисленето на различните индивидуалности. И всъщност след като всички ние сме енергия и сме едно цяло, не излиза ли , че нищо с изключение на различното мислене не ни отличава? Пътят съществува ли вече или ние трябва да го създадем? Трябва да го почувстваме или да решим, че нещо е нашето призвание, и да го повярваме от цялото си сърце? Кое е първото – чувството или мисълта?Щом като душите ни са част от едно голямо цяло и са нещо като еднакви „по природа“, не излиза ли, че призванието е в мисълта? Съществува ли нещо извън нас,в сърцата ни, което ни прави различни, което ни посочва Пътя?
Знам, че въпросите станаха повече от един,но всичко това бушува в мен. Може би на някого ще са му смешни или безсмислени, възможно е и аз да не съм достатъчно зряла, за да достигна до отговорите им, но бих била благодарна на всекиго, който реши да сподели мнението си.
Здравей А.Д.. Ти задаваш въпроси, които много хора си задават. Аз също често съм размишлявала по тези въпроси и съм писала в различните статии и темите от форума. Интересен е въпросът – „Пътят съществува ли вече или ние трябва да го създадем?“ . Това е въпрос, достоен за цяла статия. Разсъждавайки, вероятно ще намерим аргументи в подкрепа и на единия отговор, и на другия…А може би истината е по средата?
Лично аз смятам за вярна теорията, че още преди да се родим ние избираме къде и при кои родители да се появим, за да научим уроците си. Тоест ние си поставяме още преди да се родим определени задачи. После обаче забравяме за какво сме дошли и само интуицията ни подсказва накъде да вървим и кое е най-добро за нас.
Освен това смятам, че всеки човек е нещо уникално, че всеки има свой талант, призвание, мисия и трябва да ги открие за себе си. Разбира се, въпреки тези предварителни „планове“ всеки човек има свободната воля да поеме по друг път, да изпълни или не задачите, които си е поставил.
Смятам, че има Висша сила, която е във всеки от нас и винаги е на наше разположение, за да ни насочи по верния Път.
Колкото до чувствата и мислите, ние бяхме писали нещо за това във форума на сайта, където аз съм споделила:
Знаеш ли, пишейки, в мен се промъкват нови въпроси, прозрения, мисли…и може би ще напиша статия за това.
Здравейте, Роси. Чак сега забелязах, че от инициалите ми се получава думата „ад“ и сметнах това за нередно в такъв позитивен сайт,затова ги промених. Както и да е, благодаря за споделената гледна точка. Харесва ми начинът, по който мислите, че всички ние още преди да се родим избираме уроците, които да научим. Тази тема наистина подбужда размисли. Вашите споделени мисли /в целия сайт, а и тук конкретно/ отключват много отговори за мен самата и бих била радостна да прочета още от Вашите прозрения.
.
Щастлива съм и ви благодаря, че ви има и споделяте опита си с нас.
Пожелавам Ви много усмивки и положителни емоции
Благодаря ти А. Димитрова. И аз се радвам, че ти и другите участници в коментарите сте тук, споделяте мнение, давате идеи и помагате този сайт да се развива!
Хората които са се опитвали да възприемат ново убеждение, прочитайки го един два пати, са обречени на неуспех.“Аз се опитвах да повярвам но, просто не можах“ – казват те с отчаяние!!!! Но дали са се старали усърдно? Как мислиш Роси?
Здравей Мирославе. Разбира се, няма как изведнъж човек да повярва в нещо ново и да промени убежденията си, които са дълбоко залегнали в него години наред. Нужно е време и постоянство, за да се постигнат резултати. Нормално е в началото човек да не вярва, да изпитва известни съмнения, да е нетърпелив да види резултата. Но ако действа „така, сякаш“, ако непрекъснато си напомня новата истина и е постоянен, ще настъпи желаната промяна.
Да бъде светлина!
Вчера трябваше да се отреже едно дърво в нашата градина.Това дърво опираше в жицата и не се знаеше ,кога може да падне и да предизвика пожар.Дървото е круша на повече от 40 години –величествено дърво но тъй като опира до жиците нямаше шанс да бъде опазено.Самото рязане беше изключително опасно .Имаше опастност въжето с което се дърпа да се скъса ,и да полети на съседа в камиона или пък да падне клона върху жиците и да се скъсат.А най страшното беше ако паднеше върху този ,който го режеше.Аз стоях далеч и се молих.-Господи изпрати твоите ангели да помогнат за да няма инциденти. И Господ ме чу и помогна.Дървото падна точно там където искахме ,без никакви щети.Моят мъж извика високо-Има Бог!Аз бях щастлива и от това че той призна този факт.После си мислих това старо дърво правеше огромна сянка и под него нищо не растеше.Сега живи и здрави напролет ще посадим нови дръвчета и на мястото на огромната сянка ще има светлина и топлина.Надявам се топлина и светлина да дойдат и в живота ни и да прогонят всяка сянка и нов живот да се зароди. Исус е светлина в живота ни и ни показва пътя за спасение и който го приеме ще бъде спасен!