април 27th, 2010 
Росица Вакъвчиева 
„За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо. За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо.“
Лао Дзъ
Още след раждането си постепенно започваме да опознаваме себе си и света. Малкото дете с удивление наблюдава всичко наоколо. То все още не отграничава себе си от света. Не възприема гласа на майка си като нещо „външно“, както и не възприма своите усещания и движения като нещо „вътрешно“. Характерно за възпримането на света от новороденото е слятостта с всички и всичко около него. Когато започва да казва думи и да съставя изречения, детето говори за себе си обективно, в трето лице. Едва към 3 годишна възраст започва да говори за себе си в първо лице и да се нарича „Аз“.
Малкият човек си изгражда представа за света чрез наблюдение, опит и от това, което го учат хората около него.
В училище започва да изучава различни науки, да придобива все повече и повече знания – научава математически формули, химични съединения, физичните свойства на телата и физични закони, изучава история, география, биология, анатомия и физиология на човешкото тяло, астрономия, информационни технологии…и т. н. и т. н.
От книгите, от медиите, от интернет ни заливат с море от информация. Знаем все повече и повече, можем да решим сложни задачи, да сглобим по различни начини отделни елементи и така да създаваме нови неща, да намираме неоспорими доказателства и аргументи в защита на нашата теза и наученото. Резултатите от тестовете за интелигентност са високи.
Но тази наша интелигентност и трупане на знания доближават ли ни до Мъдростта?
Тестовете за интелигентност оценяват способността ни за логическо мислене, а дали ни дават резултат до колко мъдри сме?
Ще можем ли някога да знаем всичко, да сме достатъчно мъдри и просто да знаем, без да търсим, без да се налага да учим постоянно, да изследваме и доказваме?
Колко знания трябва да придобием, за да бъдем Мъдри?
Всъщност трупането на знания ни отдалечва все повече и повече от мъдростта. Защото – „Колкото по-далече отиваш, толкова по-малко знаеш.„
- Каква е разликата между знаещия и мъдрия човек?
Лао Дзъ казва:
„Мъдрият не е начетен.
Начетеният не е мъдър.“
В творчеството си той рисува образа на мъдреца -
мъдрецът е като новородено,
учи се да не желае и се учи да не учи,
той не е „благ“, а е безпристрастен към всички хора,
не трупа знания или предмети, а изхвърля,
не се сравнява, няма какво да доказва, избягва всякакви крайности,
действа чрез не-действието – не действа, а свършва, той просто Е тук и сега.
живее със съзнанието за трудностите, без да страда от тях,
той не блуждае и не търси, а разбира,
не гледа, а вижда.
Мъдрият човек е естествен, отдаден на простотата, той е в хармония, не се стреми към някаква цел, и не се бори да постигне нещо.
Той е като добрият плувец, който се носи по течение на живота и обръщайки се насам и натам, променя посоката по свое желание.
За него не е нужно да търси отговори където е било, защото всичко е в него.
Най-общо казано – Мъдрият се слива със света.
- Как можем да се „научим“ на Мъдрост?
Явно знанията не могат да ни отведат до Мъдростта. А как бихме се доближили до нея – чрез опит, наблюдения, чрез експерименти…?
Мъдростта не се учи, не се достига, тя е нещо естествено, тя е във всеки от нас.
Мъдростта е когато си в единство със света, с природата.
Мъдростта е не да се съобразяваш със законите, а просто да се влееш в тях, в целия космически ред.
Когато се слее със света, човек знае какво да прави, защото това е в неговата природата.
Няма нужда да се учи каквото и да било, тъй както сърцето на човек не е нужно да се учи да бие.
Оказва се, че всъщност ние по силата на нашата природа вече знаем. Мъдростта е в нас и е естественото ни състояние.
- Как тогава да се върнем към тази простота, към тази естественост на разбиране и съзнаване?
Трябва ли да изхвърлим всичките си знания, за да бъдем отново с чисто съзнание като новородено, за да разбираме?
Често съм наблюдавала простички, неуки хора, които живеят някак естествено, които просто се сливат с природата. Те са в хармония със себе си и не си задават въпроси, съсредоточени са върху работата, която имат да свършат. Те някак по-различно възприемат света, по-лесно могат наивно по детски да повярват в нещо. Често дават съвсем съвсем прост отговор на „сложен“ въпрос и ни карат да осъзнаем колко си усложняваме живота.
Колкото повече неща човек знае, толкова повече разумът му търси доказателства, съмнява се, не приема, отрича.
Безспорно чистото съзнание може по-лесно да разбере.
В книгата „Богат татко, беден татко“ Робърт Кийосаки, ми направи впечатление момента, в който богатият татко говори за финансовата интелигентност и се опитва да научи сина си и приятеля му(още деца)на някои прости правила и закони за печеленето на пари. Там той казва:
„Признавам, че ми е трудно да обяснявам това на други възрастни. Защото възрастните са по-умни. В повечето случи простотата на идеята се изплъзва на повечето възрастни, защото те са обучавани по друг начин. Били са обучавани от други професионалисти: банкери, счетоводители, брокери на недвижимо имущество, финансисти и т. н. Трудното е да накараш възрастните да забравят наученото или да станат деца отново. Интелигентният възрастен често си мисли, че е под достойнството му да обръща внимание на подобни прости дефиниции.“
Когато предварително сме прочели рецензията на книга, когато сме прочели мнението на литературни критици за дадено произведение, това определено оказва влияние на това как ще го възприемем.
Всяка предварителна представа, очакване, нагласа, всяко предварително знание, променя възприемането и ни пречи да го видим такова каквото е, да го погледнем „на чисто“.
- Как да достигнем до чистото съзнание, до разбирането, което е в нашата природа?
То е в нас и въпреки това ни се струва толкова далече…
Много ми хареса един коментар на Анита в отговор на тема от форума, където тя написа:
„Може би вече си усетила, че сме склонни да приемем този съвет, който е в синхрон с нашия вътрешен глас. Това значи, че нямаме нужда от чужди напътствия, а от преживяване на собствения си избор, т. е. че единственият критерий за всичко сме си самите ние.“
Да, наистина е точно така. Когато търсим отговор, когато искаме съвет, ние най-добре приемаме този, който е в синхрон с това, което всъщност вътрешно вече знаем и сме решили. Често питайки някого, ние просто търсим външен израз и потвърждение на нашето усещане, на това, което знаем.
Когато избираме книга, обикновено ни „доскосват“ тези автори, които „говорят“ на наш език. Навярно ви се е случвало, когато прочетете нещо, да имате усещането, че това са ваши мисли. Вие ги „познавате“, сякаш си спомняте нещо, което сте забравили.
Излиза, че ние всъщност знаем.
Но обикаляме хиляди места, следваме теории и учения, докато разберем, че Мъдростта е в нас.
Това ми напомня за историята за каменоделеца, който дълго търсил най-силното нещо на света, докато разбрал, че силата, която е търсил навън, е всъщност в него.
- И какво излиза – излишни ли са били всичките знания, които сме натрупали?
Аз не бих казала, че знанията са напразни. Те имат своята роля и ни помагат в определени аспекти от живота и еволюцията.
Може би това дълго търсене не е загуба на време, а е част от Пътя. На човек понякога му е нужно да стигне много далеч, за да се върне отново към себе си.
Възможно е Пътят да преминава през различни етапи, както при вярата. Простичкият неук човек вярва сляпо. Когато започне да навлиза в науката и да научава все нови и нови неща, разумът му започва да се съмнява, да търси доказателства и отхвърля вярата. А в по-късния етап от своето развитие, човек отново се връща към вярата, но сега не просто вярва, а знае.
Многото информация обаче понякога твърде обременява, обърква ни и ни пречи да видим простичките истини, отдалечава ни от нашата природа. И може би е най-добре след като сме натрупали определени знания, да постъпим, както ни съветва Вадим Зеланд:
„След като сте прочели планина от литература по психология и езотерика, в един момент можете да спрете и да забравите всичко, за което са писали другите хора в книгите си.
Трябва да дръзнете да спрете с търсене на отговори в чуждите книги и да се обърнете към себе си…
Променете ориентацията си – обърнете се към своята душа и ще получите отговори на всичките си въпроси.“
А вие какво мислите?
Каква е според вас разликата между мъдрия и интелигентния човек?
Съвместими ли са интелигентността и мъдростта?
Трябва ли да се откажем от знанията си, да изчистим съзнанието си, за да достигнем до Мъдростта?
Споделете вашето мнение.
От категория 
Тагове: 
За кой ли път поздравления за ТЕБ или за твоя професионализъзм за нещата от живота?!? Не знам дали осъзнаваш, че хвърляш сериозна бомба по това
твое писание,защото то носи по себе си безброй мнения и разсъждения,
които ще са винаги противоречиви за голям кръг от почитателите, които разбирасе се осмелят да коментират или споделят! Прекалено много въпроси си задала, а според мен това е доста смущаващо и предразполагащо за затворено споделяне.Дано не е така,защото това е повече от очакванията ти, които са наистина БЛАГОРОДНИ!?!
Сентенциите на Лао Дзъ са едни от любимите ми. В същност той кратко казва това, което бих написала по-дълго. Както пишеш, Роси, тези му мисли, сякаш са мои! И както си споменала, простичките неща се оказват есенцията на живота и важни.
Знанията са нужни, но те идват отвън,от други хора преди нас и помагат за определени дейности във външния свят. Но има разлика между знания и информираност. Знанията, свързани с мъдростта ни, са осмислени. Другото е просто „много информиран човек по повече или по-малко теми“. Поне според мен.
Мъдростта е свързана с душевността ни, с вътрешния ни свят, с натрупания опит, но отново свързан с вътрешната ни духовност. И когато я затрупаме с много информация – с интелектуална шлака – я скриваме от самите себе си.
Изкуших се да завърша с думите на Лао Дзъ: „За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо. За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо.“
Отново хубава статия! Хареса ми, въпреки умората, която чувствам.
Мъдрост наистина се добива с опит, но за жалост в повечето случаи – с горчив. Как беше: „Това, което не ни убива ни прави по-силни.“ Аз си позволявам да допълня Ницше – и по-мъдри!
Хубава вечер и още по-хубава сутрин!
Преди да видиш простото съвършенство на нещата, първо трябва да минеш през красотата на сложността. Вярвам, че децата се раждат мъдри и прозорливи, но пътят и знанията след това, привидно затрупали тази мъдрост, ги извеждат на едно ново стъпало на познание за живота. В този смисъл мисля, че мъдростта има нива и днес имаме потенциала да надградим простите истини на древните мъдреци като им придадем не по-сложна, а по-всеобхватна форма. В противен случай еволюцията би била безсмислена и ние просто ще предъвкваме едни и същи понятия без да ги обогатяваме. Според мен мъдростта е способността да интерпретираш по най-добрия възможен начин натрупаните знания, независимо от собствен или чужд опит произтичат. Затова и бих перефразирала Лао Дзъ така – „Не всеки мъдрец е начетен и не всеки начетен е мъдрец“.
„Трябва ли да се откажем от знанията и да изчистим съзнанието си за да достигнем до Мъдростта?“ Как можем да разберем кога сме станали достатъчно мъдри, когато колкото повече научаваме, толкова повече неща за учене откриваме? За мен знанията и мъдростта са неразривно свързани… поне засега. По-скоро не бива да трупаме знания безцелно, защото точно тогава мъдростта остава скрита. Или иначе казано – мъдър е този, който знае как да използва наученото.
Благодаря ти Георги Нейчев. Казваш, че може би хвърлям бомба, която може да донесе противоречиви мнения и разсъждения. Ами да, нека донесе различни мнения.
Аз се искам да погледнем нещата от различни страни, да излезем от стереотипите си на мислене.
Знаеш ли, вчера си мислех за това, че всички ние имаме някакви „настройки“ и не можем да излезем от тях. Интересно е, когато тези модели се разчупят…:)
Надя, много ми харесаха думите ти:
„Мъдростта е свързана с душевността ни, с вътрешния ни свят, с натрупания опит, но отново свързан с вътрешната ни духовност. И когато я затрупаме с много информация – с интелектуална шлака – я скриваме от самите себе си.“ И аз усещам нещата така, затова и тези твои думи почувствах като мои.
donedi, съгласна съм с това, че мъдростта се добива чрез опит. Колко и много да са знанията, които имаш, ако не го преживееш, изпиташ, усетиш, те няма да значат нищо.
LeRu, безспорно знанията имат своята цел и са необходими за еволюцията. Но както казваш- „мъдър е този, който знае как да използва наученото“ или ако много знаеш, но не можеш да приложиш, значи нищо не знаеш.
Поздравления и от мен.Най-ценият опит е собственият и осъзнат такъв като вътрешна обеденост.На мъдрият човек в хармония със себе си и света интелектът не би му навредил.Но на интелигентният и многото знания не биха му помогнали.Кръговете на Сократ сочат факта , че колкото повече разширяваме кръга от знания, толкова повече допирните точки с неизвестното се увеличават.Така разбираме , че знанието е безкрайно.Когато опорната ни точка и ясните критерии са вътрешна ценностна система идва мъдроста.Мъдростта е начина, по който се справяме с проблемите ни, а не многото неприлижени знания.
За творците особено важно е да научат много и да забравят всичко за да бъдат себе си.Казано е :“Не си правете кумири“т.е не поставяйте никого другиго освен себе си на пиедестал ,като ориентир.Не бъдете най-добрите, а дайте най-доброто от себе си и си вярвайте.
Благодаря Таня. Да, така е, знанието е безкрайно, винаги има и още и още. А мъдростта е когато си осъзнал, преживял, почувствал и вече няма нужда да търсиш.
Както обикновенно си много права и истинска Роси! Желая да поздравя и първите коментирали,защото за това е необходимо преди всичко да си достатъчно духовно извисен ЧОВЕК за което знаем,че Диоген го е търсил с фенер посред бял ден и разбира се:(тълпата му се пресмивала)..,но това не е било от значение за него!!! Вероятно първите вълни от бомбата са доста истински и ще създават следващите с подражание,което ще е чудесно!
Благодаря ти Георги!
Но любопитно ми е все пак да чуя твоя коментар, твоето мнение за мъдростта и знанията. Трябва ли да вървят заедно, различни етапи от Пътя ли са, или може би изобщо не са съвместими?
Какво мислиш?
Доста ме претесни с тези въпроси,но се чуствам длъжен да отговоря за да си сверяваме часовниците на живота ни по Пътя….! Според мен : – Няма мъдрост без знание,защото мъдроста е изкуство за владеене на знания,които
се придобиват както с житейски опит така и с вид учене.Може би за това
една така наречена (мъдра мисъл:……..) остава в историята на човечеството за хиляди поколения напред?!
Георги, не съм искала да те притеснявам, нали просто си коментираме и всеки си казва мнението.
Тук при мен има свобода на словото.
Казваш – „няма мъдрост без знание“, а аз бих казала – да, но знание, преминало през теб, изживяно от теб, почувствано, осъзнато от теб.
Добре Роси, притеснен е трябвало да бъде в кавички (грешката е моя,но нали за това се учим!).Като съм писал „житейски опит“ не е ли същото:
(знание преминало през теб,изживяно от теб, почуствано,осъзнато)?!?
Мъдроста е осъзната свобода на правилни решения и действия в живота, а
как се постига това ?…..?,можеш да продължиш ти чрез своето АЗ !?!
Поздрави мили хора, пише ви едно не много начетено и не много умно момиче, а какво остава за мъдро! Всеки има мнение по въпросите за мъдростта и знанието, или след прочетеното по-горе се замисля. Осъзнах наскоро, че речника ми е толкова беден, че се затруднявам да говоря за различни теми с хората, независимо колко са ми интересни. Реших да прочета малко книги за да премахна проблема. За съжаление и това ми е трудно при все че нямам навика да чета. Както и да е, имам предвит че още не знам много думи които ми биха били полезни и в този случай, нали? Да знам означава да имам знание, ако знам повече думи ще ги използвам, тоест ще използвам това знание.
Давам ви много прост пример от личния си опит!
Когато слушаме или четеме се опитваме да проследиме цялостния смисъл, но не осмисляме самите думи, а в тях е скрита цялата информация,чистия смисъл. Думата ‘знание’ е корен на думите ‘съзнание’, ‘подсъзнание’, ‘осъзнаване’, ‘познание’ и др., но като казваме ‘знание’ забравяме думите, които изгражда. Моля ви да се замисляте какви думи използвате, замислете се от къде идват, какъв е корена на думите….Не казвам че осмислям всеки път какво говоря или какво ми казват, но се старая- полезно е.
Сега вече искам да се върна на темата, всичко ми е толкова интересно и непознато, всеки ден научавам по нещо за себе си, за околния свят. Всеки един момент търся смисъла на живота, търся истината…Ето какво е моето мнение:
1. Истината е променлива, затова се изисква да се търси постоянно. Всяка наша стъпка създава ситуация(случай), която води до нова истина и изключва предната истина.
2. Съзнанието (със знание) се разширява при всяко научено и използвано нещо. Използваики знанието, трупаме опит. Всеки опит или информация се запазва в нашето съзнание или ни води на подсзнателно(под съзнателно) ниво.
2. Интелект – „човешката способност за разсъждаване,анализ и синтез на информация. това е способността на човек да мисли, да възприема и осъзнава дадена информация, както и да си служи с нея.“- това е описанието в уикипедия и на мен ми допада.
3. Мъдростта обхваща познанието(научено от вътрешния ни глас и околния свят), личния опит, поведението и реакциите на човека.
Търсенето е пътя към мъдростта, знанието ни води на там, простотата ни улеснява стъпките, съмнението ни насочва към мъдростта.
Желая ви здраве и успех, надявам се да израснем на време.
БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ!
Георги, прав си, на въпроса – „как се постига това?“ може да си отговорим само като се вслушаме в своето АЗ.
wolfairy, добре дошла сред нас!
Интересни неща си споделила от своя опит и наблюдения. Наистина да обърнем внимание на това откъде идват думите и какъв е корена им, е интересно и полезно.
Хареса ми какво определение си дала за истината, съзнанието, интелекта, мъдростта…и особено това, че простотата улеснява стъпките ни. Най-простичките неща са най-дълбоки, нещата обикновено са лесни, ние си ги усложняваме.
Здравей, wolfairy. Бедният речник може да бъде голямо богатство, не се притеснявай за него. По-важно е как виждаш нещата, а в думите ти има повече мъдрост, отколкото в доста високоинтелектуални писания, изпъстрени със сложни и засукани термини. Много е лесно да се изразяваш сложно, трудното е видиш простичката същност на сложните явления.:)
Здравейте.Аз досега не съм се включвала в коментарите, но редовно чета новото.Въпросът ми не е свързан със статията- аз съм човек,които обмисля всичко,в труден процес на промяна на моят тежък характер,но винаги когато искам нещо аз го получавам, боря се за това,понякога се самоизмъчвам дори вкарвам се сама в мои си филми ,но го получавам .И тук започва моят проблем,когато получа това ,което искам, аз блокирам и не зная как да продължа,какво да правя?!Давам заден ход,отказвам се,понякога дори губя полученото не се възползвам.Например влюбена съм в един мъж,в началото той не ми вярваше,не гледаше на мен сериозно и т.н ,аз обаче продължих,доказах му ,че го обичам,и сега той иска да е с мен ,но аз се изплаших и блокирах.Той не разбра какво става и мисля,че ще ме остави.Искам да съм с него ,но сега знам ,че той иска да е с мен,но в мен всички бариери се вдигнаха.Не знам дали някои е попадал в такава ситуация,но ще ви бъда много благодарна да ми пишете.Как да не губя полученото,как да извлека ползите?Желая ви приятен ден!
Здравейте,
Отскоро съм тук, но определено ми харесва. Самият аз съм се занимавал с т.нар. духовни неща дълго време, но през последните години съвсем спрях да го правя. Причината беше, че бях твърде зает с работата си и бях станал както казва Надя „много информиран човек по повече или по-малко теми“.Този период приключи, надявам се за добро. В търсене на информация за различни духовни практики случайно, а вероятно и не толкова случайно попаднах тук. Връзката между знание и мъдрост е според мен като връзката между частта и цялото, т.е. знанието е част от мъдростта. И ако го свържем с Лао Дзъ, за да изхвърляш по нещо всеки ден, трябва да имаш какво да изхвърляш, няма как да изхвърляш нищо.това е според мен.
По отношение на това, което споделя Ivantelka, много ми е познато. Понякога да победиш е по-лесно, трудното е да се задържиш на върха. И на мен ми е много по-лесна първата среща, виж втората си е жива мъка. Досадата, инерцията и липсата на предизвикателство могат да убият всяка мотивация. Може би единствения начин да се справиш с такова положение е сам да си намираш предизвикателства, което е обаче си е много трудно.
Здравей ivantelka. Според мен една от причините да се случва така може да е, че ти си превърнала стремежът да постигаш нещо в самоцел. Сякаш се опитваш да си докажеш, че ще го имаш този човек на всяка цена и че ще го накараш да се влюби.
Другата възможна причина е че мислиш, че не заслужаваш. След като той е спечелен, се страхуваш, че няма да се справиш, че не го заслужаваш и в теб се задейства съпротива. Просто не си позволяваш да се насладиш на радостта.
Но при всички положения мисля, че трябва да работиш именно върху твоята самоувереност и да започнеш да допускаш желаното, да си позволяваш да се радваш на постигнатото, да се убедиш, че заслужаваш.
Казваш – „аз блокирам и не зная как да продължа, какво да правя? Ти блокираш заради страха, че след толкова борба, той може да се разочарова и да те отхвърли.
Отпусни се и просто се дръж естествено, като с приятел. Няма нужда да поддържаш някакво ниво, за да те иска. Бъди такава, каквато си. Той също не е идеален, вероятно и той има свои недостатъци, страхове, притеснения. Може би и той се притеснява дали няма да го оставиш…
Разбира се, никой не знае колко ще продължи една връзка, но просто си позволи да бъдете заедно и да си щастливи. И не забравяй, че заслужаваш.
Здравей One. Радвам се, че ти харесва тук. И аз мисля, че няма нищо случайно. Казваш – „за да изхвърляш по нещо всеки ден, трябва да имаш какво да изхвърляш, няма как да изхвърляш нищо.“ Да, така е, но в вътре в нас също има едно знание, един тих вътрешен глас, който може да ни даде отговори на много от въпросите, които си задаваме. А понякога много знания го заглушават и ние изобщо не го чуваме.
Иначе безспорно знанията , информацията е необходима и развива ума ни. Само може би трябва по-често да спираме и да се вслушваме и в нашето вътрешно знание.
Здравейте! Хареса ми статията, но още повече ми харесаха коментарите, с изключение на тези на авторката. Росица, виждам че си се постарала много и си права сама за себе си в идеите си. Това върху което ти остава да поработиш е приемането на чуждото мнение и “ селфъпгрейдмът-та“. Направи ми голямо впечатление това, че написаните коментари по повод въпросите ти в статията не са съгласни с теб на места, отговаряйки им ти се защитаваш и повтаряш по-горе написаното в статията. Ако започнеш да приемаш критиката и чуждите мнения без „да , но“ ще имаш по-големи успехи. Пиша ти толкова подробно защото усещам, че имаш потенциал в писането, но единствения начин да го развиеш ще бъде да се вслушваш и в чуждите мнения
Здравей Лилия и добре дошла сред нас. Благодаря ти за това мнение. В коментарите често има различни мнения и това ме радва. Тук има свобода на словото.
Както и друг път съм писала, обичам да виждам нещата от различни гледни точки. И сега е интересно и полезно да погледна през твоите очи моите коментари.
А бе, Лили! Не ти ли идва на ума, че не е до самото писане! Ние тук да не искаме да ставаме писатели!? Е, може и някой да станат но целта според мен е друга, а Росица заслужава единствено уважение, почитания и благодарност за това което е направила и прави! Все пак си права, че ценността на сайта е съвкупност и от темите (статиите) и от коментарите на всички нас, но аз като се замисля мога да се сетя за много малко подобни които ни учат на най-висши неща… но в тях (тия за които се сещам) няма възможност за изказване на мнение и писане на коментари
Така че, бъди благодарна и понапиши нещо конкретно по някоя тема, ако желаеш де 
А ти, Роси няма ли да пускаш следващата…?
Бъдете здрави, и до скоро!
Здравей Keu.
Поздравления. Много добре си го казал. Това са и мои думи.
Здравейте всички!
Доста странна и интересна ми се струва препоръката от Лилия към Роси,
защото нещо някак не ми се връзва (възможно е да не доразбирам точния
смисъл)!Знам само,че по-добре би било общуването да е открито и добронамерено!
Здравейте.
Според мен знанието е вече разбрана и добре усвоена ИНФОРМАЦИЯ, информация на базата на която човек променя себе си, оформя се като личност и преминава на следващо стъпало в развитието си. След това тази информация не е нужна, тя вече е трансформирана в ЗНАНИЕ.
А за мъдроста бих цитирал Крисмас Хъмфрис:
МЪДРИЯТ ЧОВЕК НИКОКА НЯМА ДА ПОЗВОЛИ ВЕЧНО ПРОМЕНЯЩИТЕ СЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА ДА РАЗРУШАТ ВЪТРЕШНОТО МУ СПОКОЙСТВИЕ.
Kev, ето вече пуснах следващата статия.
Здравейте отново,
Идвам тук най-вече когато имам нужда от „помощ“, когато съм на някакъв кръстопът…сигурно трябва да идвам по-често… сайта който Роси е създала е невероятен, много хубав, полезен, и най-вече изграден с много любов от Роси, за което и благодаря. Много ми се иска да съм се сдобила с някаква мъдрост през живота си и често след някои по-трудни моменти в живота си си мисля и надявам да съм станала малко по-мъдра. Наистина съм стигнала до извода че прекаленото четене на мъдри книги и мъдри слова не те доближава до мъдростта, по-скоро житейския опит, размишлението, съсредоточеността… понякога обаче без да искам попадам на някаква информация, която сякаш цели да ми противоречи, да разруши увереността ми, да ме разколебае…..не мога да си обясня защо се случва така, сама ли го предизвиквам?….или друга е причината. ето например тази статия ме подразни…може би трябва да се науча да приемам различното мнение…може би няма противоречие, а просто аз не го разбирам….незнам…но често се явяват неща които сякаш целят да ме спират и смятам че ще съм наистина мъдра, когато спра да обръщам внимание на тези „неща“ и те не успяват да обезпокоят моята съсредоточеност и моето съзнание…как мислите?
Роси, опитах се да paste-на адреса на тази статия, но не може, затова го преписах, мисля че може да се копира и paste-ne в адресното поле
http://sanovnik.bg/n4-11498-Самовнушението_ни_спъва_по_пътя_към_целта
чак сега прочетох всичките коментари по темата и искам само да се включа относно написаното от ivantelka, защото смятам че и аз съм изпитвала същото в подобни ситуации. за съжаление, това което е написала Роси в отговор на ivantelka е напълно вярно поне за мен. Осъзнавала съм че дълбоко в мен все оше съществува (иска ми се да го премахна) внушението че не заслужавам. докато в далечното минало е внушавано от родителите ми, сега аз сама си го повтарям, без дори да се усетя за това. Роси го е написала така добре : “ Другата възможна причина е че мислиш че не заслужаваш. След като той е спечелен се страхуваш че няма да се справиш, че не го заслужаваш и в теб се задейства съпротива. просто не си позволяваш да се насладиш на радостта……. трябва да поработиш върху твоята самоувереност и да започнеш да допускаш желаното, да си позволяваш да се радваш на постигнатото, да се убедиш че заслужаваш“ Благодаря ти за тези думи Роси! Макар да не са написани за мен, аз имах нужда от тях в момента, а и може би дълго време трябва да си ги повтарям докато станат част от мен. Благодаря ти!
Само исках да допълня, че има и едно друго нещо – когато постигнеш една цел, особено такава която трудно си постигнал, след това идва една празнота, апатия, униние…. и тогава мисля е времето просто да си намерим и поставим нови цели, такива които ще ни мотивират да продължим напред с нов ентусиазъм. така мисля….
Здравей Тедито. Ти казваш – „понякога обаче без да искам попадам на някаква информация, която сякаш цели да ми противоречи, да разруши увереността ми, да ме разколебае“
Просто ти не си достъчно уверена в новите си знания. Всъщност човек трудно приема различна теория, особено ако е доста по-различна от неговите знания. Ние си изграждаме определен светоглед и той ни служи като основа. И когато се появи нова информация, това ни плаши, защото изжеднъж основите, върху които сме се стояли, се разклащат.
Информацията, която достига до теб не „цели“ да те разколебае.
А когато сме приели вече новата теория и работим по нея, в началото новите ни убеждения са крехки и при поява на друго мнение, ние започваме отчаяно да се борим, за да защитим нашето. Защото то е още като малко дете, не е достатъчно стабилно.
Мисля, че истината е различна за всеки, а и за отделния ччовек се променя в различните етапи от живота му. Така че може би трябва да приемеш, че няма абсолютна истина, а има истина, която е актуална за теб, в този момент.
Здравей Роси, съгласна съм с теб, аз самата размишлявайки след като писах тук в темата, също стигнах до заключението, че за всеки е различно и както казваш няма една истина, за всеки е индивидуално. относно статията (незнам прочете ли я) смятам че различните хора се мотивират за успех по различен начин. Ето веднага ми идва един пример – колко сме различни аз и баща ми. Аз много го виня за това колко често ми е казвал – не можеш да направиш това, не можеш да направиш онова, нямаш воля да постигнеш това….и аз по-късно го упрекнах че ме е подтискал и програмирал негативно, понижавал самочувствието ми…..докато той ми казва че го е правел за да ме подтикне към действие, да ме мотивира да докажа обратното, да докажа че мога и т.н., защото съдейки по себе си това би го мотивирало
и ето голямата разлика между хората и причината за толкова недоразумения и неразбирателства….
Здравейте, дами!
Днес през деня се сетих за нещо, но бях доста зает и не можах веднага да го споделя с Вас. Но ето сега, в къщи, с чаша хубаво червено вино пред мен, мисля да го направя. Става дума за една теория, за която бях чел преди време някъде из нета, тогава не се замислих много много над нея, но сега четейки темата, а и коментарите след нея тя просто изникна в съзнанието ми и ми се стори доста инетресна. Ще Ви я пресъздам с мои думи. Та според нея: „Човек винаги, във всеки един момент от живота си, при всяка една ситуация, дилема или проблем ПОСТЪПВА ПРАВИЛНО!!! И това е така, но от гледна точка на информацията, знанията, начинът на мислене и интелекта, които той притежава и е натрупал до конкретния момент! След време, вече поумнял и помъдрял и връщайки се назад той може да погледне на това свое действие с укор, насмешка или съжаление, но иситната е че точно тогава той е знаел и можел толкова както и е реагирал!“ Не знам дали го пресъздадох съвсем точно, но идеята беше такава 
И сега замисляйки се върху нещата, които споделих в темата за Смисъла, съм леко гузен 
но както се казва „по-добре късно отколкото…“. Роси, как виждаш тази теория през твоя поглед!?
Kev, абсолютно съм съгласна с това твое прозрение. И аз смятам така – че ние винаги постъпваме най-добре според своето разбиране, ниво на съзнание, според своите знания и според това, което сме чувствали тогава.
Имам чувството, че тук сме едно семейство.
Радвам се, че си достигнал до този извод. Между другото, когато разказваш, внасяш уют с някои описания като „ето сега, в къщи, с чаша хубаво червено вино пред мен“
Много хубаво усещане. Благодаря ви .
Ха ха, чета и ти се възхищавам за пореден път! Как можа с едно изречение да кажеш същото което и аз, но в толкова по-разбираем вид
И за другото си права, готините хора бързо се сприятеляват по между си! 
Браво KEV!
Разбрал си много от нета(според това, което си срещал?)!Срещнал си не само теория, а направо научен труд,който доказва не само как се взима решение? а и защо е такова към момента на взимане?!?
Всичко е точно казано, както винаги!Извора е един от който черпим-МЪДРОСТТА НА БОГА!НЕКА ДА БЪДЕ!АМИН!
Включвам се отново, защото скоро една реплика от филм много ми хареса -
„Дипломиран от живота е само мъртвият“
Здравейте, вдъхновени момичета и момчета!
Искам да споделя моите мисли по въпроса за „бедния речник“.
Моята адвокатска професия предполага, че имам „богат“ речник.Съседите над офиса ми са глухонеми- мъж и жена. Всеки ден си говорим и те ми предават, ако някой ме е потърсил. Аз винаги ги разбирам, винаги.
Но думи излизат само от мен, от тях не излизат думи.Ако искаш да „говориш“ с някого достатъчно е само желание. Начините да те разберат са мнооого. Може и без думи.
Орелът и рибата преодоляват огромни разстояния-единия само лети, а другия само плува. Дали рибата иска да лети, а орелът тормози ли се, че не може да плува?
Всеки има свой собствен начин. Просто го прави по ТВОЯ начин.
Мила, добре дошла сред нас! Да, права си, че всеки има свой начин да се изразява. Важното е желанието.
Писна ми от пишман мъдри идиоти !
Дами и господа : Правите ли секс ?
Имате ли майки , бащи, братя и сестри ?
Имате ли деца ?
Имате ли добра платена работа и ако имате как постигнахте това ? и т.н.
Мисълта ми е колко от вас биха пренебрегнали ,биха нарушили основни правила в ценностната си система и неписаните правила ?
Какво направихте вие мъдрите да промените от тези наболели въпроси :
Защо родителите ни не могат да си платят лекарствата , защо не могат да си платят данъците ,защо са принудени да теглят кредити , защо децата ни не получават нужното образувание и култура , защо гонят децата ни от родината , защо медиите тровят хората , защо сметките за битови нужди са надути , защо заплатите на хорат не са надути и т.н. и т.н —- ЗАЩО ОБИКНОВЕННИТЕ ХОРА ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ПЛАЩАТ ЗА ГРЕШКИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА
И накарая променете тази векове наред доказала се сентенция :
-Не най-силният от един вид оцелява, нито най-интелигентния, а този, който най-добре се приспособява!
Хмм Чарлз – време е твоята сентенция да се опровергае
Да допълня: колко от вашите приятелите ви подадоха ръка и спасиха от мащабното „робството“ на …..?
Всеки си казва мнението
затова моето виждане беше изтрито , много мъдро 
Стига промивахте мозъците на хората достатъчно векове наред е правено това :
Като започнеш от ….
* Автокрация
* Анархизъм
* Аристокрация
* Демокрация
o Представителна демокрация
o Пряка демокрация
* Деспотизъм
* Диктатура
o Военна диктатура
* Клептокрация
* Комунизъм
* Критокрация
* Монархия
o Абсолютна монархия
o Диархия
o Конституционна монархия
* Меритокрация
* Олигархия
* Охлокрация
* Партийна система
o Еднопартийна система
o Двупартийна система
o Многопартийна система
* Плутокрация
* Република
o Парламентарна република
o Федерална република
* Таласокрация
* Теокрация
* Технокрация
* Тоталитаризъм
* Фашизъм
* Феодализъм
и свършиш с Капитализмът и извода :
Богатите стават по-богати и здрави , бедните все по бедни и болни и гладни
Поздравявам ви с това : http://vbox7.com/play:ab0d014a
Мислете за това !!!!
Да Винчи, ще отговоря само на първият ти пост, защото останалите са безформена маса от гняв.
Правя секс, при това редовен и страхотен!
Имам майка и баща (нищо, че е починал, не съм се пръкнала от светия дух)!
Нямам деца, но се грижа за всичко живо, което има нужда от грижите ми!
Работата ми е добре платена, защото я върша с любов и не гледам на нея като на средство за препитание, а като възможност да помогна на другите с нещо!
В ценностната ми система има едно основно правило – не причинявай на другите това, което не искаш да причинят на теб, защото всички сме еднакво важни. Никога не го нарушавам съзнателно и приемам последствията, когато се е случило неволно!
На останалите въпроси мога да ти отговоря също детайлно, но вярвам че ще ти стигне и само отговорът на „Защо обикновените хора продължават да плащат за грешките на правителствата?“ – Защото, драги Да Винчи, правителствата са съставени от обикновени хора! Когато ние, обикновените хора, станем по-добри и безгрешни, тогава и нашето правителство ще допуска по-малко грешки, за които да плащаме!
И накрая да направим един кратък разбор на сентенцията на Дарвин, която толкова те притеснява: „Не оцелява нито най-силният, нито най-интелигентният, а този, който…“ е достатъчно силен и интелигентен за да следва хода на еволюцията! Схващаш ли?
Можем да продължим да негодуваме и да се оплакваме от ситуацията. Можем да сочим всички останали с пръст и да ги виним за бедите си. Можем да продължим да живеем по същия начин и да изискваме нещата да се променят отвън. Но можем и да се вслушаме в думите на Ганди „Бъди промяната, която искаш да видиш в света!“ и да направим всичко по силите си да я осъществим.
благодаря за изчерпателния отговор
Съжалявам за баща ти ,в идеята ми не е имало и капка умисъл да нараня някой.
Радвам се за теб , начина по който компенсираш липсата -“когато губиш-незнаеш какво печелиш“,ми допада както и етиопското правило от ценностната ти система
LeRu – „Защо обикновените хора продължават да плащат за грешките на правителствата?“ – Защото, драги Да Винчи, правителствата са съставени от обикновени хора! Когато ние, обикновените хора, станем по-добри и безгрешни, тогава и нашето правителство ще допуска по-малко грешки, за които да плащаме!
– Хммм от това твое виждане мога да заключа , че сме по-обикновенни и грещни от тези „пенсионери“ и „млади покойници“ !
Твоето обяснение относно дарвиновата теория е математически издържана имайки в предвид , че плюс по плюс резултата е плюс , но практически е неусъщиствима , защото ние сме ЗАВИСИМИ по един или друг начин .
LeRu -Можем да продължим да негодуваме и да се оплакваме от ситуацията. Можем да сочим всички останали с пръст и да ги виним за бедите си. Можем да продължим да живеем по същия начин и да изискваме нещата да се променят отвън. Но можем и да се вслушаме в думите на Ганди „Бъди промяната, която искаш да видиш в света!“ и да направим всичко по силите си да я осъществим
Мислех , че тези думи са единствено на актрисата Sarah Wayne Callies казани в сериала „Бягство от затвора“ , духовно подкрепям тази сентеция,но практически гледайки как младите ни умове масово се качват на самолетите и отлитат и остават все по малко млади хора… – едно малко ято птички пролет не правят
Благодарско за отговора ти !
Моля, пак заповядай!
Докато гледаш тия, дето заминават, пропускаш да видиш онези, които оставаме. Пролетта не я прави нито малко, нито голямо ято. Птичките са част от нея, както растенията, животните, хората… Можеш да мислиш, че си сам и нищо не можеш да направиш, но това е просто едно удобно оправдание за човек, който отказва да поеме отговорност за мястото си в света. Може да сме малко и да постигаме малко, но и това е огромно в сравнение с нищото, нали? Хайде вече да пораснем и да престанем да чакаме „мама и тате“ да се погрижат за щастието ни.
Това за което говориш си е цяла екосистема живееща в симбиоза … бих имал желание да разчитам на близките си както и те на мен в което няма нищо лошо .
Пак ти казвам всеки и всичко е ЗАВИСИМО по един или друг начин .
Прост , но показателен пример на едно друго ниво : http://vbox7.com/play:ab0d014a
Оправдание да , харесвам баланса в който има и отговорност
Поздравявам те с тази песен :
http://www.youtube.com/watch?v=TQEXGld3vHA
Да Винчи, казваш, че никого не си искал да обиждаш, но ако не си искал, нямаше да наричаш хората „идиоти“. Не че се чувствам обидена, де…
Да, имаме деца, работа и семейство. Не живеем на луната.
Относно твоите въпроси – ТИ КАКВО ПРЕДЛАГАШ? Да вдигнем революция, какво?
Аз, разбира се, не съм ни най-малко за това да се примиряваме и да си траем – това е главната причина да сме в това положение.
Но това, което ти казва Леру, също е вярно – промяната е лична. Нямаш власт над нищо друго, освен над себе си.Историята го е доказала.
Та помисли реално, ако кажеш на колегите си в една фирма: „искайте си правата!“ – те не смеят и ги е с т р а х. Е, ти нямаш власт да им кажеш: така и така направи! Ако погледнеш всичките народни водачи в историята, които са вдигали въстания и революции, какъв е резултата…не че няма такъв, има, и то немалък…но…струва ли си?
извинявайте дами и господа за думата идиоти ,просто гледайте на думата от добрата страна .
Казах „идиоти“ за да ви обезпокоя,защото именно такива статии дали са в медиите или интернет пространството приспиват,смиряват и притапяват сензорите на хората , защото не всички разбират идеята , не всички виждат по правилния начин цялата картина.
Хмм революция , това е все едно рано или късно да тръгна да се тупам с брат ми , сестра ми , баша ми , майка ми , приятели и т.н. Според мен има по хитри начини да се спечели една битка.
В момента ние българите живеем в затвора на собствените си творения.
Не се мисля за умен , просто казвам нещата както ги виждам .
Здравей ДаВинчи.
Щом смяташ, че подобни статии „приспиват, смиряват и притъпяват сензорите на хората“, любопитна съм да разбера кой според теб е „правилният начин“, как виждаш ти цялата картина?
Кои са тези хитри начини, за които говориш?
Поздравления за Да Винчи !
Усещането ми е, че водата в мътната чаша (на живота) ти се избистря и
вече сам споделяш, че има и по-умен начин дасе спечелят нови светове за
по светло бъдеще!?!.Стани диригента на своя живот и ще осъзнаеш,че няма
сила камон ли правителство,което да ти попречи.Споделям точно това,защото
трябва да се използува обратната страна на системата за да се реализират
хората.(Човешкия ресурс е непреодолима сила!?!).
Росица не гледам картината от висока кула ,за да кажа кой , как да използва ресурсите на „обикновенните“ хора .
Жоро , не съм посветен в тайните на ритъма и движенията на пръчицата , но съм съгласен , че човешкия ресурс е непреодолима сила!
А кой от нас може да види цялата картина?
тези който са открили отговора на въпроса : Кой съм аз !
Всички тук, както и ти ДаВинчи, вървим по този Път – към опознаване на СЕБЕ СИ…докато достигнем до осъзнаването, че всъщност сме едно.
Да определено само по едно си приличаме , че сме човекоподобни и ако се замислиш малко повече ще установиш 90% от тези човекоподобни са още примати .
последен пост от мен :
в книгата „Богат татко, беден татко“ на Робърт Кийосаки , Росица , забрави да споменещ ,че един от основните моменти е точната оценка,влиянието на страстите,емоцийте и чувствата комбинирана с познанията по елемнтарна финансова култура , която всъщност липсва в сегашното обучение на децата ни ,което е в интерес на една робска политика .
Относно блога ти Росица – хубава идея и статия , харесва ми . Успех
Благодаря ти ДаВинчи.
Съгласна съм, че ни липсва финансова култура. Освен промяна на отношението към парите и промяна на мисленето, ни е нужно и финансово образование. Робърт Кийосаки казва:
„Запомнете, че финансовите знания са тези, които ще ви измъкнат от финансовите проблеми.“
Но това е вече друга тема…:)
ДаВинчи, ще се радвам да споделяш мнението си и по другите теми.
Отново поздравления за ДаВинчи!!!
Радвам се, че споделяш финансова култура и отношение към нея!!!
Щом споделяш за Робърт Кийосаки,би трябвало и да знаееш за пръчцицата,
която може да бъде лесно управляема от теб и да не се оправдаваш,че не
владееш ритъма.
Здравей Роси!Когато имаш възможност ще те помоля да напишеш статия за суфизма като духовно учение.Може би ще бъде интересно.На мен ми допадат притчите всички с дълбок смисъл.Благодаря предварително!
Да, Милена. Това е добра идея. Благодаря ти!
И аз благодаря Роси!Благодаря,че позволяваш на мен, както и на всички тук да прояваваме и да се изявявяме по един или друг начин,та дори и скандално понякога.Благодаря ти за търпението,разбирането и подкрепата към всеки един.Когато се обръщаш поотделно към всеки ни караш да се чувстваме специални,значими,можещи и свободни да изберем най-правилното възможно решение.Караш ни да разберем ,че човек може да бъде самодостатъчен и завършен и че винаги има избор.Жеста,който правиш непрекъснато към нас е безценен,както и ти самата.Оценявам го.Поздрави и усмивки!