Как да разбера какво искам?
В тази статия писах за първата, основополагаща стъпка при поръчките ни до Вселената и описах грешките, които допускаме, когато си мислим, че сме поискали. Остана ще мъничко – как да разберем какво точно искаме? Често се случва да искаме нещо, а когато дойде, това не ни радва или се оказва че всъщност не точно това сме искали. Понякога дълго преследваме някаква цел и когато най-сетне я постигнем, сме разочаровани и казваме- „о, не, не точно това исках…и аз не знам какво искам…“
„Какво става, защо не знам какво искам, нали никой друг не би могъл да знае по-добре, кое ми пречи да разбера какво искам?“
Според мен това, което ни пречи да разбeрем какво искаме е:
- Общественото мнение и средата.
Обикновено хората окoло нас, обществото ни внушават някакви цели, които да преследваме. Те така са залегнали в подсъзнанието ни, че сме почти сигурни, че това са наши цели и желания. Така сме свикнали сме в синхрон с тълпата, че сме загубили способността си да мислим независимо и самостоятелно. Често дори когато си мислим, че изказваме своето мнение, това е всъщност мнение, оформено под въздействие на средата. Никой не ни е учил да се вслушваме в себе си, в онзи тих глас, идваш дълбоко отвътре. Взимаме решения и градим живота си съобразно чужди мнения и мисли. А къде оставаш ТИ?
Сигурен ли си, че това, което си мислиш, че искаш не идва просто от убежденията на другите? Това ли е твоето истинско желание?
- Усещането ни за несигурност и бедност.
Смятам, че времето, в което живеем и особено положенито на България и „кризата“, за която всички и отвсякъде крещят, ни внушават усещане за нестабилност, внушават ни страх за бъдещето, за оцеляването ни. Този страх ни кара да си мислим, че единственото нещо, което искаме е да имаме работа, пари, сигурност и единственото, което ни трябва, за да сме щастливи е да натрупаме състояние, за да се обезпечим. И с това се свързват всичките ни желания.
Това са елементарните ни нужди и е нормално да го искаме, но усещането ни за нужда размива истнските ни желания и те се загубват някъде…Когато откриеш истинското си желание, твоето желание, начините и средствата ще се появят.
Ние си мислим, че липсата на средства е причината да не се осъществят желанията ни и това е оправданието ни, но всъщност липсата на истинско, наше намерение и решимост е причината средства да не идват.
- Усещането за принуда и необходимост.
Замислете се колко често казваме –„трябва да ида там, трябва да направя онова”…трябва, трябва, трябва…Обърнете внимание колко често от ставането ви сутрин до края на деня, казвате – „трябва”. Толкова сме свикнали с това, което”трябва”, че не се замисляме какво искаме. Друг път направо отрязваме някое наше спонтанно възникнало желание, защото „едно е да искаш, друго да можеш”, или защото – ”може много да искаме, но трябва да…” Усещането ни за необходимост измества желанията ни в друга посока или спира развитието им още в зародиш.
- Стремежът ни към преследване на илюзорни образи и идоли.
Понякога пропиляваме години в преследване на илюзорен образ, който сме си изградили въз основа на някои митове. Морган Скот Пек пише в книгата си „Изкуството да бъдеш Бог”:
„Като психиатър аз всекидневно съжалявам за страшното заблуждение и страдание, което митът за романичната любов насажда. Милиони хора губят огромна енергия в отчаяния си и беполезен опит да оприличат реалността на живота си на нереалността на мита.”
Аз като голяма романтичка, мога да кажа от опита си, че стремежът към осъществяването на този мит за съвършената, голяма, единствена, романтична любов, води повече до страдание и многобройни разочарования , отколкото до това, което бихме искали всъщност. Сравняването на всеки партньор и всяка ситуация с идеалистичната картина на „истинската” любов във въображението, ни пречи да видим и оценим красотата на реалните качества. Гонейки някакъв образ от приказките, ние не си позволяваме да сме щастливи ако действителността не отговаря на създадения от мита сценарий.
Но ние не си даваме сметка, че ако можехме да превърнем мита в реалност, щяхме да разберем, че не това всъщност сме искали.
Харесва ми как го казва Йозеф Киршнер в книгата си „Изкуството да бъдеш егоист”:
„Интересното е, че на повечето хора изобщо не им хрумва да се усъмнят в клишето за голямата любов и да си изградят свои представи за нея…
Любовта не е романтична илюзия, а реалност, чието значение сам определяш!”
Затова, за да разберем точно какво искаме ние самите, първо трябва да се освободим от нещата, които ни пречат .
- Ето упражнението, което предлагам:
- Седнете удобно и се отпуснете(можете да ползвате релаксираща музика, да медитирате, да броите, да дишате дълбоко или каквото ви харесва, важното е да се отпуснете).
- Освободете се от всички предварителни представи, нагласи, очаквания, убеждения, от всичко, което са ви учили, от всичко, което знаете. Оставете всякакви оценки, определения, разделения на нещата. Отхвърлете всичко, което мислите за света и го погледнете през очите на новородено, сякаш го виждате за пръв път.
- Сега си представете, че светът е като топче пластелин, което можете да моделирате както си поискате. Вие сте творецът, вие сте играчът. Няма никой, който да ви каже как, никой, който да ви упрекне или да ви държи сметка, никой, който да ви каже, че не може. Няма правила. Вие определяте всичко. ( Това всъщност е наистина така, защото целият свят е в главите ни, ние го определяме и ние създаваме нашата действителност. Външното отразява вътрешното. И досега сме го правили, макар и несъзнателно. )
- Сега помислете какво бихте искали да има в този свят, какво бихте искали да правите? Не мислете дали така трябва или не, не мислете дали ще трябват пари, не мислете дали е достижимо, дали е реално, дали ще е трудно, дали трябва да прилича на нещо. Вашето желание не трябва да покрива ничии критерии. Всичко определяте вие.
- Не се насилвайте да измислите веднага нещо. Просто оставете в главата ви да идват образи и идеи и обърнете внимание при кой образ усещате душевен комфорт, вълнение, възторг, радост, която кара душата ви да пее. Когато се появи нещо, което наистина вашата душа желае, просто ще го усетите…ще го познаете.
- Разбира се решението може да не се появи от първия път. Все пак години наред сме мислили по един начин и сме взимали решения под въздействието на външни фактрори, средата или водени от „здравия разум“. Не сме се научили да чуваме гласа на душата. Затова, правете това упражнение всеки ден, без да се насилвате, така, за забавление и това, за което истински копнее вашата душа скоро ще изплува.
Но пак повтарям, не се насилвайте, ще разберете какво искате, когато му дойде времето. Просто се доверете.
Спирам дотук за сега, за да дам думата и на вас. 
Споделете вашето мнение, идеи, изводи, до които сте достигнали или може би ваши постижения. Ще се радвам да чуя всякакви гледни точки, размисли или въпроси.
бутон за споделяне в социални мрежи
18 Responses to “ Как да разбера какво искам? ”
Вашият коментар
Абонирай се:
Почерпи ме кафе :)
Последно ме почерпиха
За да ме почерпите кафе, изпратете sms с текст: sebepoznanie ВАШЕТО_ИМЕ на номер 1093 (1.20лв.)
услуга на mobio.bg
Авторски права
Текстовете в този сайт са авторски. Себепознание.com ползва условията на Криейтив Комънс договор за защита на авторски права, според който можете да копирате и разпространявате текстовете само при условие, че посочите автора и поставите линк към този сайт.
Интересна статия,Роси наистина има такива моменти когато постигнеш се окаже че не точно това сме искали.Ще пробвам упражнението,което предлагаш струва ми се интересно наистна трябва да се абстрахираш от заобикалящия свят зя да разбереш какво точно искаш.
Браво за статията!!!
Всеки пише за успеха и се опитва да те учи как да го постигнеш..
Но за първи път виждам, някой да напише, как да стигнем до нещата, които истински искаме.
Според мен, втората част е лесна (постигането на успеха и сбъдването на мечтите). Трудното е да преодолееш всички онези неща, които са описани като пречки – социалното мнение, несигурността, принудите, илюзиите… и да стигнеш до истиската същност на собствените си желания и мечти. (На някои хора това им е отнело почти цял живот.)
Упражнението, което предлагаш, е добро, но недостатъчно.
Следващата му съставка е Пробата и Обратната връзка, която получаваме.
Осмеляваш се, пробваш нещо различно, което винаги ти се е искало, но по редица причини (изброени са в статията) си се спирал да направиш. Търсиш Обратна Връзка – Как това те е накарало да се почустваш? Какво ти е донесло? … И продължаваш със следващото…
Успех на всеки, тръгнал по пътя към себе си!
Винаги с голям интерес чета статиите ти, Роси!
Това, което описваш като упражнение , ми напомня за почетени от мен статии за НЛП (невролингвистично програмиране). И тъй като става дума желанията, мечтите и тяхното постигае и последствията от това. Много ми се иска да те провокирам да напишеш нещо за същността на успеха. Може би да си писала нещо по темата, но наистина е важно да се говори за това – в какво се състои истинският успех и кое би ни накарало да сме удовлетворени и щастливи.
Благодаря ти за прекрасните текстове!
Здравей Емо и добре дошъл тук. Харесва ми предложението ти за
Пробата и Обратната връзка.
Наистина това е много добър метод да си дадеш сметка какво всъщност искаш, кое е това, което те кара да се чувстваш добре и кара душата ти да пее. Благодаря ти!
Разбира се, когато предлагам това упражнение в статията, не казвам, че то е всичко, то е просто някаква насока, предложение…
А вие ще допълвате с ваши идеи и методи.
Благодаря ти Мария! Радвам се, че упражнението е прозвучало като НЛП. Не съм се вдъховила от НЛП, а от своя личен опит, но е добре че напомня на научен метод.
Всъщност аз мисля, че успехът е нещо, което ти определяш като успех и не е свързан с материалните продобивки, славата и аплодисменти. Успехът за мен по-скоро е вътрешната ти удовлетвореност, че си постигнал нещо, че си се преборил с нещо, той е вяра в Себе си, защото когато обичаш и вярваш в Себе си, когато се развиваш и вървиш напред по Пътя, значи си успял!
Идеята ти за същността на успеха е интересна. Ще помисля за това.
Е, ще продължа за това в друга тема. Благодаря ти Мария!
Милене, радвам се, че ти харесва упражнението. Ще е много интересно след време да споделите и за конкретни резултати и успехи. Дето се казва: ДАЙ БОЖЕ!
Истина е, че това, което пречи са външните стимули и корекции: “ Та-ка /не/ се прави“, „Сега модерно е друго“, „Практичността гледай, а сега практичното е…“,“Трябва да се направи това и онова…, защото всеки човек има задължения“ и т.н. Дори когато някой отрича, че не се води по „чужд акъл“ или „мен чуждото мнение не ме интересува“, колкото повече е във външния свят и подрежда приоритетите и живота си по него, толкова повече отговаря на горните твърдения. Дори и да не се изразява по този начин, самите му действия, поведение, стил на живот ги потвърждават.
Когато се допитва до себе си, докосне се до вътрешния си свят – упражненията са много хубави! – тогава разбира какви са истинските му потребности, желания и мечти. Това не е отдалечаване от външния свят, от семейния, социален и приятелски кръг. Напротив, когато човек е зает със себе си – собствените си нужди и желания – намира повече допирни точки с околните. Има желания и потребности, които са еднакви за всички хора, а специфичните за всеки ни прави различни и създава „шарения свят“, многообразието. Когато всеки е зает със своите желания и потребности разбира, че и другите имат такива, може да ги сравни с чуждите /не външното!/. Да види дали все пак нямат нещо общо в различието, да коригира нещо, ако има нужда и така да се заинтиригува от чуждите желания и мечти. И да привлече остналите към себе си – кой не сика да се интересуват от него?! А и така ставаме по-интересни, вълнуващи и можещи. Един може едно, друг – друго, трети го вълнува нещо съвсем различно. Затова има толкова различни професии и хобита. Всеки помага и е полезен с нещо. Иначе вървенето по утъпканата пътека /освен когато става въпрос за заснежените доскоро улици – тогава е благословия!/, прави хората еднакви, скучни, конвенционални, водещи се по „модерното“! И се различават само по лукса или не на материалното. Слава Богу, че има хора, които не са съгласни да вървят по утъпканото, а създавата нещо ново, интересно, вълнуващо и разбира се винаги в хармония с Вселената, с общочовешките ценности.
Да, за някои външното, да имаш начин на живот, но пък прикрива много спотаени гняв, болка, неразрешени вътрешни и външни конфликти, недопризнати и недообработени комплекси.
Някои битови удобства са … удобства; животът е по-лесен с тях. Но вътрешния живот, общуването със себе си, докосването до вътрешните ни истински желания и потребности прави външния ни свят по-хубав и интересен, по-вълнуващ и истински – такъв каквъто искаме да е. Защото противоречието и нещастието, отчаянието идват, когато вътрешно сме искали нещо, а не сме го получили или не знаем как. Но мисля, че всеки дълбоко в себе си знае какво иска и от какво има нужда – има разлика между тях! – но се притеснява да си поиска, поради изброените в статията причини.
Не искам да звуча нравоучително, затова спирам! Но всеки си носи своя потенциал и е жалко, ако не горазвие или му пречат или си пречи с гореописаните доводи и мотиви! Всеки от нас им потенциал за нещо, което го прави различен, интересен, обичан!
Надя, благодаря ти за страхотния коментар! Направила си много добър анализ, който ни кара да се замислим за много неща.
Разбира се, всеки има в себе си огромен потенциал и свое място, свой Път. Ще бъде прекрасно, ако всеки следва своя индивидуален път, който да разгърне истинските му качеста, умения, целият му потенциал. Когато човек е верен на Себе си, е максимално полезен и за него самия и за другите.
Добра тема за размисъл. Повдига много въпроси и като човек непрекъснато търсещ себе си ще пробвам, дано се получи..Лошото е, че доста дълго пробвам и мога да споделя, че човек се изчерпва-понякога и не всеки(слава Богу!). Проблема е, че от много проби и постигнати цели, които са се оказали не това което търсиш, от разочарованията трупащи се с опита, от знанието, че поредната постигната мечта води до следващата, която кара душата ти да полети, докато не се сбъдне и ти отново си спомниш-“Внимавай какво си пожелаваш, че може да се сбъдне“..Та исках да кажа-човек се уморява. Все по-трудно става да повярваш, че мечтите ще оцелеят, когато виждаш огромната бездна деляща ги от реалността(не твоята, а на другите).
„Стремежът ни към преследване на илюзорни образи и идоли.“-тук не ми е ясно. Реалността е грозна и аз искам да я променя. Това илюзия ли е?
Повечето хора ми казват-“Събуди се!“, но аз искам Те да се събудят! Кои образи са илюзорни? Моите или техните?
Знам, че всичко е възможно и знам, че понякога илюзорните образи стават реални. Знам също, Дон Кихот е бил щастлив, намерил себе си и това което иска да прави(макар и литературен образ), и знам как свършва всичко…
Хубава статия и наистина ще опитам. Дано се получи!
Илиана, не се отчайвай, само защото другите не приемат твоя поглед над нещата. В моя живот реалността е моя, а не тяхна. Всеки път, когато се вглеждам в другите, виждам собствените си „кусури“, отразени в тях. Ако обкръжението ми не вярва в моите убеждения и се налага да споря, то нещо дълбоко в мен има нужда да намери доказателства за вярата ми и всъщност аз убеждавам не тях, а себе си. С течение на времето моите „шантави“ възгледи станаха достатъчно ясни и пълни и моите приятели ме приемат такава, каквато съм, защото аз се приемам. Виждаме много малка част от реалността на другите и тя винаги е точно тази, която ни движи напред, но трябва малко време и много внимание за да го забележим. В този смисъл – няма илюзия и никой не е заблуден или събуден.
Истината е, че всичките ни желания стават реалност, абсолютно всички. Много от тях обаче са скрити дълбоко в подсъзнанието и обикновено са пълна противоположност на това, което искаме съзнателно. Аз си имам едно упражнение за откриване на тези пакостници, което наричам „обаче“. Ако първата ми мисъл за дадено желание е от типа „Аз искам ***, обаче…“, то това, което ще получа реално, е онова, което следва след думата „обаче“. Там най-често са старите модели на самоподценяване, страховете и всички онези саморазрушителни убеждения, които сме си изградили с годините. За съжаление точно те диктуват парада.
Другият капан на желанията е неудовлетворението. Каквото и да получим, винаги виждаме онзи аспект, който не сме дообмислили и предвидили и забравяме да благодарим, че сме получили онази част, която сме пожелали. Много страдах от това свое „несъвършенство“ и в един момент престанах да мечтая за каквото и да било, парализирана от ужаса, че ще пропусна някой детайл и после ще съжалявам. Накрая си простих, че съм такава, каквато съм и започнах да се радвам на всичко, което получавам. Сега онова, което пропускам, приемам като още един радостен повод да си измечтая нещо ново.
Здравей Илиана и добре дошла. В коментара си пишеш:
„Стремежът ни към преследване на илюзорни образи и идоли.“-тук не ми е ясно. “
С тази точка в статията си (за преследването на илюзорни образи, които ни пречат да разберем какво искаме), имам предвид че ни насаждат някои митове…красиви митове и ние така се вкопчваме в тях, че не се позволяме да сме щастливи, ако в живота ни е по-различно. Тук не искам да кажа, че не трябва да мечтаем или че не бива да искаме да променим действителността си. Искам да кажа, че това, което искаме може да не е осъществяването на този мит. Понякога преследването на идоли ни пречи да видим красотата около нас, пречи ни да се насладим на хубавите моменти и на хората около нас, само защото не отговарят на идеалния образ.
Искам да кажа, че сами трябва да си изградим образа на това, което искаме. Ти пишеш:
„Знам, че всичко е възможно и знам, че понякога илюзорните образи стават реални.“
Да, но нека този образ, който искаш да стане реалност, да е твой образ, а не образа, който е създаден от някоя приказка. Реши какво искаш и се среми към него.
Другото, което ми прави впечатление е, че казваш:
„Реалността е грозна и аз искам да я променя.Това илюзия ли е?“
Илиана, външното отразява вътрешното. Реалността отразява вътрешното ти състояние. Когато вътрешното ти състояние се промени, променя се и реалността. За да промениш действителността, първо трябва да я приемеш такава, каквато е сега и да си благодарна за нещата, които ВЕЧЕ имаш. Едва тогава, когато излъчваш енергия на благодарността и приемането, ще можеш да привличаш нещата, които искаш.
Здравей Руми и добре дошла. Хареса ми твоето упражнение за откриване на пакостници, които наричаш „обаче“. Наистина ако в желанието ни има едно „ако…но…обаче“ и т. н, значи ще получим това, което следва след тези думички. Затова трябва да премахнем от желанието всякакви подобни думички!
Съгласна съм и с това, че неудовлетворението и стремежът ни към съвършенство е капан за желанията ни.
Много е важно да си простим, да се приемем такива каквито сме, да приемем живота и света такива, каквито са и да сме благодарни за това, което имаме. Така ще получаваме още и още неща, за които да сме благодарни.
Здравей, Роси! Здравейте всички тук:))) Това, което искаме, ще се изясни с течение на времето. Ще се подлъгваме по разни неща тук и там, но идва и моментът, когато изведнъж ти просветва какво точно искаш. Самата ти същност откликва на това с прекрасни чувства, защото е в синхрон с вибрациите на желанието. Няма начин да се обърка. Но не става толкова бързо . Често има – проба-грешка. Това е част от нашето развитие и да го приемем като уроци.
Нека докато търсим гранд желанието си, да не забравяма да обръщаме внимание на всички дребни и малки неща, които ни заобикалят и ни правят щастливи с факта, че съществуват и придават цвят на нашия живот. Ето тук http://mi6el.blogspot.com/2010/03/blog-post_17.html има едно прекрасно стихотворение на Д.Дамянов за дребните неща. То е гениално. С това ви поздравявам и пожелавам един прекрасен ден:)))
За „обаче“ си е точно така. Вярно е и за „реалността“.Действителността, която ни обкръжава е едно, а ние как ще я интрепетираме -“каква реална картинка“ ще създадем в нас за нея е нещо друго. Тази наша реалност отговаря на, както се казва „картата, която сме създали за света и мястото ни в него“. Затова всеки си има своя „реалност“. И когато си разбираме и обичаме нашата си и себе си, тогава ценим и приемаме и чуждата. Тогава отношенията стават по-здрави и хармонични, защото никой не нарушава чуждата реалност. И същевременно се опитва да приеме и разбере другите. Дори и да не приеме напълно или частично другите, пак съществува хармония. Тъй като на дълбоко подсъзнателно и емоционално ниво уважава и цени правото на другите да имат своя реалност, както цени и собствената си. Така може няколко реалности да се „сблъскат“, но може да се намери нещо общо между тях. Затова имаме приятели, съдаваме семейства, има хора, които много обичаме! Реалностите няма как да са еднакви, понякога са коренно различни, понякога – не, но си се привличат/ме/.
Надявам се, че не стана много сложносъчинено!
Здравей Мишел и благодаря за чудесното стихотворение. Наистина е прекрасно!
Надя, така е, всеки живее в различна реалност. Както казва Вадим Зеланд, светът е един, но всеки е на отделна жизнена линия. Понякога тези жизнени линии могат да се преплитат на места, а може да са съвсем различни. Въпросът е да успеем да се „плъзгаме “ по благоприятни жизнени линии, които да ми отведат до сектора на варианти, където нашето намерение се реализира. А това може да стане, когато следваме СВОЯТА ЦЕЛ и минаваме през НАШИТЕ врати.
Здравей Роси.Радвам се че си прочела и издание на моят любим писател Йозеф Киршнер.Притежавам от години 2 негови книги и където и да се намирам те винаги са с мен..От всичката литература която е минала през ръцете ми той си остана незаменим за мен..все си мисля че ако повече хора прочетат негови издания ще намерят и простичките въпроси които си задава всеки един от нас.
Да, Катерина, книгите на Йозеф Киршнер са много ценни. Той много достъпно и с чувство за хумор ни кара да се замислим и да видим нещата такива, каквито са. Истината, която търсим със сложни анализи, често е съвсем простичка и е пред очите ни…
Да, наистина е добре повече хора да прочетат неговите книги, макар че всеки си има автори, които чувства по-близки, които говорят на негов език. А и в зависимост от периода, които преживяваме, в зависимост от настроението и от това, което ни вълнува, имаме нужда да четем различни автори. Понякога имам нужда от мъдростта на Дийпак Чопра, понякога от любовта на Луиз Хей, друг път от провокациите и прозренията на Вадим Зеланд, друг път искам да прочета нещо вдъхновяващо или разтоварващо…Радвам се, че ги има тези автори и техните книги могат да ни послужат винаги, когато ни трябват.
Благодаря!