Думи, идващи от опита, от живота, от сърцето!
Много е тих този глас на душата ни отвътре! Безмълвен глас. Безмълвен, но силен! Сила различна от тази на гласа на хората и техните представи и калъпи, които се опитват да ни натрапят. „Мнеието на хората“, моделирано от медиите, те пък собственост на власт и пари имащите… Мнението на „Така трябва“. Мнението на родителите, на статистиката, на хладния разум… Родителите ни мислят доброто, разбира се – а познават ли душата ни и житейския и план, познават ли предродовата ни мисия, за да натрапват представите си, макар и добронамерено?! Статистиката може да ти каже, че процентно счетоводителите печелят повече от музикантите. Но може ли да ти каже дали ти ще бъдеш един щастлив счетоводител (примерно) или ще умираш от скука някъде между пасива и актива?… Статистиката не може да ти каже кой е твоят път! Твоят път, по който да върви сърцето ти! Път със сърце! Когато творчеството на душата се лее свободно през сърцето, което е разтворено за нея, тогава намираме призванието си! То пък носи щастието! А какво ако не успех е щастието! Нали затова се стремим да успяваме – за да бъдем щастливи! Ако обаче гоним успеха като самоцел, поставяме каруцата пред коня ! А ако сме щастливи и следваме житейската си мисия, тогава цялата Вселена е зад нас! Ако тя реши, ще сме милионери с пари или ще сме дали обет за бедност монаси – но и в двата случая ще сме милиардери във валутата на вдъхновението, сливането с Любовта като състояние на съзнанието и следващите от това мъдрост и сила! Силата на слабостта! Слабостта на смирението, през което прониква гласа на душите ни! Когато се научиш да чуваш този глас, всичко се нарежда, всичко си идва на мястото! Нарежда се, защото душата ни е обширна колкото Вселената – а тази душа, това сме ние, АЗЪТ, Селфът, ядрото на съществото ни…

Какво искам? Кой го иска – страстите и хипнотизираното стадно мислене на егото или Азът? Кой съм АЗ? Какво обичах да правя като малък? Какво с готовност правя, дори да съм изморен и да нямам време? Какви хобита имах и имам? За какво си мечтая понякога, на ръба на съзнанието си? Какво би станало, ако един хубав ден се събудя и съм свободен от всичките си страхове, бедности, ограничения? Какво бих правил тогава? А кой отговаря сега – нагонът на егото филтриран през изказа на конкретния ум или гласът на душата, минаващ през сърдечния разум?

Когато сливането с душите ни от метафора се превърне в делнична реалност, тогава гласът на безмълвието, този тих интуитивен водач става постоянно доловим, силен и неизменен спътник в ежедневието!