Реши какво искаш и ще ти бъде дадено
„Поискай и ще ти бъде дадено“ – това е изразът, който срещаме и в Библията и в различни учения и методики за реализиране на намеренията ни.
„Поискай“ – е първата и основополагаща стъпка и при методите като утвърждения, визуализация, посяване, поръчки до Вселената, то е началната крачка, за да задействаме закона за привличането за осъществяване на желанието ни.
Такъв е законът – първо трябва да поискаш.
Много от нас ще кажат: „Аз искам, искам толкова много, но не получавам… Значи не е толкова просто. Това не действа.“ или „Къде греша, какво не правя както трябва?“
От моя опит и наблюдения над другите, се убеждавам, че ние често не изпълняваме първата, основна стъпка, която е най-важна:
Поискай
Да, мислим си, че искаме, но всъщност в повечето случаи заявяваме желанията си твърде неопределено или сами си поставяме условия и ограничения.
Когато намерението ни не е конкретно или искаме нещо, което не вярваме, че ще получим, как очакваме, че Вселената ще откликне? Това е все едно да и кажем – „Искам нещо, но незнам точно какво“ или „искам това, но по-добре не ми го давай“.
Къде грешим?
- Най-често искането ни е твърде неопределено.
Примерно, казваме : „Искам да бъда щастлив“. Но това е твърде относително – какво е за теб щастие? Кое е това, което ще те направи щастлив? Какво точно искаш? Назови го.
Казваме си: „Искам пари“. Помисли точно какво искаш, кое е конкретното нещо, което искаш да ти донесат парите – независимост, кола, къща, пътуване до Италия примерно? Посочете го.
Реши за какво точно ти трябват пари, определи необходимата сума. Сега, в условията на криза, ни се струва, че парите са целта ни.
Те са потребност, средство -да, но не позволявайте нуждата ви от тях да измести и изопачи истинското ви желание.
Искаш да имаш работа. Определи точно каква работа- с какво би искал да се занимаваш, къде, с какви хора, кое ще ти носи радост и удовлетворение? Кои са приоритетите ти в момента – повече пари, повече свободно време, добър колектив – кое е най-важното условие, на което би искал да отговаря тази работа?
Няма как да се появи нещо подходящо за теб, ако самият ти не си определил кое е то. На кой разчиташ да реши кое ще е най-добро за теб? – на Вселената, на съдбата, на случайността? Ти си този, който трябва да определи какво всъщност иска.
Искаш да имаш любовна връзка. Определи каква точно връзка търсиш – авантюра, развлечение или сериозна връзка с цел брак? С какъв мъж/жена бихте искали да се срещнете? Изредете качествата, които бихте искали да има. Бъдете наясно какво точно искате.
- Често си поставяме условия още в момента на искането.
Примерно: „много искам нова къща, но знам, че никога няма да я имам“, „искам връзка, но трябва първо да отслабна“, „искам да получа работата, но никога не ме избират“ и т. н и т. н.
Това е все едно да отидеш на ресторант, да си поръчаш скъпо изискано ястие и веднаха след поръчката да започнеш: „Може би това не е за мен, никога не съм получавал толкова скъпо ястие…не го заслужавам…по-добре да си поръчам нещо по-евтино…но много искам скъпото…трябва много да работя, за да мога да си позволя…но толкова го искам, много го искам…“
Е, в такъв случай сервитьорката най-вероятно няма да ви донесе нищо. Както „решава“ да постъпи и Вселената след такава объркана поръчка от ваша страна. Как да задейства целия цикъл за привличане на обстоятелства и хора, които да допринесат за изпълнение на желанието, когато самият ти не знаеш какво искаш и дори дали можеш да го поискаш.
Последно – искаш или не искаш? Какво точно искаш? Дай ясна поръчка до Вселената. Заяви го смело:
Искам…
- Често казваме какво Не искаме, вместо какво искаме.
„Не искам да съм беден“, „не искам да съм сам“, „писна ми от сметки“, не искам този човек“ и т. н.
Но както знаете, законът за привличането ни донася още от това, което НЕ искаме, защото се съсредоточаваме върху него.
Не мислете за това, което Не искате. Разберете какво точно ИСКАТЕ и се концентрирайте върху него. Когато знаете точно какво искате, ще имате ясен образ на това, което преследвате, а това има безкрайна организираща сила.
- Понякога не смеем дори да поискаме.
Мечтаем за голяма къща, но не смеем дори да си пожелаем да я имаме, а тайничко се надявме, че може би Вселената ще отгатне какво искаме. Или пък не смеем да поискаме много, защото видите ли - не сме алчни, искаме само мъчничко. А в същото време се надяваме, че „напук“ на нашата скромност, Вселената ще ни затрупа с богатства и ще ни възнагради за нашето „не искане“. Това е заблуда, старо удеждение, което работи против нас.
Когато заведем едно дете в магазин за играчки, казва ли то- „ама не, не, аз нищо не искам, искам само нещо съвсем мъничко“? Разбира се, че не – то казава – „Искам тази кола, тази кукла“ и го я заявява смело без да му минават мисли от рода на „дали заслужавам, „никога няма да го имам“ и т. н.
За Вселената е все едно дали ще поискаш малка или голяма къща. Това, че по-скъпите и големи неща се получват по-трудно, е само в главите ни. Това е ограничение, условие, което сами си поставяме.
Разбира се, когато „поръчваме“ нещо, не винаги може да ни се даде веднага, но ако не поискаме, няма как да получим. Ако детето не беше заявило – „искам тази кукла“, вие щяхте да си излезете от магазина или да му вземете нещо друго, което няма толкова да му хареса.
Не можеш да очакваш нещо от живота и да виниш света, че не го получаваш, щом ти дори не си го поискал.
- Често, когато искаме нещо, влизаме в ролята на молител,
обиден или борец(както ги определя Вадим Зеланд).
В моменти на отчаяние някои от нас се молят сякаш за милостиня, други се гневят и винят целия свят или се борят цял живот, за да заслужат. Вадим Зеланд ни разкрива основния път в транссърфинга:
„Не се моли и не изисквай, а отиди и си вземи.“
Не е неоходимо да се бориш или молиш за място под слънцето, просто реши какво искаш и ще ти бъде дадено.
Когато желанието е конкретно, тогава енергията се съсредоточава и е много по-силна. Тогава можете да визуализирате точно определена цел, а утвържденията ви ще са ясни и точни и ще имате много по-добри резултати.
Харесва ми какво пише Виктор Франкъл за търсенето на смисъл – че когато питаме какъв е смисъла, всъщност животът ни пита: „Какъв е смисълът на твоя живот?“ По същия начин, когато се питаме каква ли ще е съдбата ни и дали някога ще имаме нещата, които искаме, всъщност Вселената ни пита:
Какво всъщност искаш ти? Определи какво искаш. Поискай и ще ти бъде дадено. Реши какво искаш и си го вземи.
Затова отделете време, за да разберете какво точно искате и имайте смелостта да направите първата крачка.
А „пътешествието от хиляда мили започва с една крачка“.
Направете я още сега. Помисли: Какво искам, какво всъщност искам аз?
бутон за споделяне в социални мрежи
88 Responses to “ Реши какво искаш и ще ти бъде дадено ”
Вашият коментар
Абонирай се:
Почерпи ме кафе :)
Последно ме почерпиха
За да ме почерпите кафе, изпратете sms с текст: sebepoznanie ВАШЕТО_ИМЕ на номер 1093 (1.20лв.)
услуга на mobio.bg
Авторски права
Текстовете в този сайт са авторски. Себепознание.com ползва условията на Криейтив Комънс договор за защита на авторски права, според който можете да копирате и разпространявате текстовете само при условие, че посочите автора и поставите линк към този сайт.
Здаравеи Росица.
Да ПОИСКАШ е първата стъпка. Напълно съм съгласен, но аз акцентирам върху ДЕЙСТВИЕТО, защото само чрез действие мисълта се проявява в реалността.
Здравей Росица.
Съгласен съм, че да поискаш е първата и най важна стъпка, но аз акцентирах върху ДЕЙСТВИЕТО, защото мисълта и желанието се претворяват в реалността чрез определено действие. Всеки е творец на своята реалност, но за да има творение трябва да има и действие.
Значи стигнахме до съгласие Томи – необходимо е мисъл и действие. Не може да се пренебрегне нито едното, нито другото.
Росица, мисля че няма разногласие. Просто различен подход към темата.
А по повод на МИСЪЛТА и ДЕЙСТВИЕТО ще предложа следната идея, идеята за която загатнах преди няколко дни.
Всички ние, които сме поели по пътя на себепознание и духовно усъвършенстване, тръгнахме по него след редица житейски неодачи и разочарования.Попадайки на подходяща литература, на подходящ човек, на подходящи обстоятелства, всеки от нас в един момент от живота си е открил силата на мисълта, силата на положителната мисъл.
До момента в който осъзнаем, че всеки е творец на собстваният си живот и поемем пълната отговорност за това което ни се случва, до момента когато разберем, че отговорността дава свобода, минава дълъг период от време. Този процес е много продължителен, понякога не стига и един човешки живот. Самият аз вече 20 години чета най различна литература, наблюдавам себе си и хората край мен, съпоставям събития факти и последици от действия и бездействия, но въпреки това знам, че съм още в началото на пътя. От няколко години обмислям как този процес може да се ускори и доведе до знанието на много хора. След като прочетох книгите на Валерий Синелников проумях, че това е възможно само чрез силата на образователната система.
Идеята ми за ДЕЙСТВИЕ е следната:
Предизвикване на дебат сред хората за нов учебен предмет в образованието ни след 5 клас с наименование СЕБЕПОЗНАНИЕ И ДУХОВНО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ.
Знам, че идеята е прекалено амбициозна, но аз вярвам. Убеден съм, че това ще се случи след години. Ако успеем да увлечем много хора. ако потърсим подкрепата на отговорните фактори в държавата, тези години няма да са чак толкова много. От извесно време се говори и се правят опити за въвеждане на ВЕРОУЧЕНИЕ като учебен предмет в образователната ни система. Религиите са много, верите са различни. Често пъти те пораждат противопоставяне между отделните етноси, а себепознанието и духовното усъвършенстване ОБЕДИНЯВА и посочва заветната истина към която съзнателно или подсъзнателно се стреми всеки един представител на човешкият род.
Моля за вашите коментарии и мнения.
Томи, наистина хубава идея, аз също от доста време си задавам въпроса защо не се учат житейски важните неща в училище. Но къде ще остане ролята на родителите тогава? Да родим дете, да разчитаме образователната система да го изгради като човек, докато ние се занимаваме със собствените си терзания… Нека не прехвърляме цялата отговорност другиму.
Здравей LeRu.
Моите деца отдавна са поели по своя път. В темата не става дума за прехвърляне на отговорност, а за насочено, добре организирано поднасяне на тези знания на големи групи млади хора, от просветени и осъзнали себе си учители.
Защо някои неща стават , а други не? Защо времето е фактор? Как да ускорим пристигането на поръчките? Трябва ли да слушаме Нурбеков и да се чувстваме добре насила – възможно ли е въобще това ? Къде са тези духовни учители в България ?
Благодаря.
Томи, това е много добра идея. И аз често съм споменавала подобно нещо. Когато преди време четях за силата на мисълта, когато научавах нови неща за законите във вселената, за значението на нашите убеждения, за привличането и т. н, се питах: защо никой не ни е учил на това, колко по-различен щеше да бъде животът ни ако знаехме…
Но нашите родители и учители също не са знаели.
А сега, когато ние знаем и сме натрупали известен опит, сме длъжни да предадам знанията си на децата.
В училище се изучават толкова науки, а се пропуска най-важното.
Разбира се, много голяма роля за развитието на децата имат родителите, но често си мисля, че може би е необходимо да има и училище за родители.
Та колкото до идеята ти, аз напълно я подкрепям. И дори мисля, че би могло да се изучава такъв предмет не чак след 5 клас, а дори още в детската градина, където под формата на децата игра могат да научават неща за себе си, за влиянието на мислите им, за основните закономерности във Вселената.
Следващата стъпка, която можем да направим е да съберем мненията на родители, учители, психолози и въобще на всички, които смятат, че това е добра идея за бъдещето и да потърсим подкрепата на отговорните служители в държавата.
Може би трябва да обмислим как точно да привлечем хората и да потърсим подкрепата им.
Здравей Пиетро. Доста въпроси задаваш.
На въпроса -„Защо някои неща стават , а други не?“ - аз мисля, че това дали нещата ще станат зависят от много неща- силата на желанието, вярата ни , търпението, и т. н. Понякога исканията ни не се удовлетворяват, защото се оказва, че това не е било наистина наше желание или защото нещо друго е по-добро за нас.
„Защо времето е фактор? Как да ускорим пристигането на поръчките? „ Нашето подсъзнание привлича хора и обстоятелства според убежденията и вярата ни. Но няма как едно желание да се реализира мигновенно(макар че има и такива случаи). В повечето случаи е необходимо време, за да се задейства процеса. Колкото е по-силна е вярата ни, толкова по-бързо се реализира желанието. Вярата е единственият ускорител според мен.
„Трябва ли да слушаме Норбеков и да се чувстваме добре насила – възможно ли е въобще това? „ Това как се чувстваме е въпрос на избор. Както казва Джон Кехоу, ние винаги можем да си намерим причина да сме тъжни, както можем да намерим причини да сме весели. Така че, за да се чувстваме добре, трябва да видим хилядите причини за това и да се съсредоточим върху тях. Тук обаче има и един важен момент – Ако в момента сме изпълнени със страх, чувство за вина, омраза, гняв и т. н, е необходимо първо да освободим тези чувства. Защото ако ги подтискаме, това ще е залъгване.
За духовните учители… в България има също много будни и просветени хора. Но когато ученикът е готов, учителят се появява.
Здравей Росица.
Радвам се, че подкрепяш идеята ми. Дано повече хора мислят като теб.
Ще разберем по това дали ще има коментарии и мнения. МИСЪЛТА е излъчена в пространството, а какви ще бъдат ДЕЙСТВИЯТА – времето ще покаже.
Надявам се, че няма да обмисляме прекалено дълго как точно да привлечем хората и да потърсим подкрепата им.
Благодаря Роси- както винаги си изчерпателна и отговаряш с талант.
.
Аз мисля че ти може и да станеш учител на нас „големите деца“:)
Ще те послушам и за вярата и ще се напъвам яко тези дни…но за това че не е подходящо желанието ми и има друго…- не съм съгласен ,защото аз решавам ,а не някой друг.
Томи мисля че идеята ти е неприложима в близките години.Все пак пробвай то и Дон Кихот се е представил добре
Поздрави.
Пиетро, първо благодаря за хубавите думи.
А за желанието – да разбира се, че ти решаваш за желанието си. Никой друг не знае по-добре от теб.
Аз имах предвид друго – понякога се случва да искаме нещо и то не ни се дава, но се оказва по-късно че е било за добро или пък срещаме нещо по-подходящо. В тези случаи Вселената ни е предпазила като е не ни дала това, което сме искали.
На мен ми се е случвало да благодаря, че нещата не са станали както съм искала, подобно на написаното в този откъс:
„Колко е хубаво все пак, че добрият Бог не винаги се съгласява с нас, когато горещо го молим за нещо. Защото само той знае кое е най-доброто за нас“ из „Хайди и Клара“ Йохана Спири
Здравей Пиетро.
Сравнението с Дон Кихот не е уместно /звучи ми някак си подигравателно/.
Сега сме 21 век,времето на глобалните комуникации.Времето на масовото разпространение на ДУХОВНИТЕ ЗНАНИЯ и ПРАКТИКИ. По времето на Дон Кихот, тези знания са били скрити от хората, а сега това е невъзможно.
Лесно е да пишем и да изразяваме мнения, лесно е да даваме препоръки на този или онзи. Много по-трудно е да се действа.
Знам,че идеята е прекалено амбициозна, змам, че поединично не може да се направи кой знае какво, но ако сме много, ако сме заедно… .
ЗАЩО мислиш, че идеята е неприложима в близките години. За да се случи нещо след години, първо трябва да се започне.
Много добре ти казва Росица, ДА ИМАШ ВЯРА- ВЯРАТА Е УСКОРИТЕЛ.
Преди 1989 година, кой вярваше, че Берлинската стена някога ще бъде съборена. Вече 20 години това е част от реалността.
Здравей Томи,
Това, че идеята ми се струва трудно реализируема не значи че ти се подигравам. Така че ако смяташ ,че трябва извинение в случая тогава ти се извинявам.Дон Кихот е символ на нещо което е мъчно реализируемо ,но в същото време е символ на борбеността,романтизма и ред други положителни неща.Т.е и дума не може да става за подигравка.Но мнението ми за идеята е – мъчно реализируема и вероятно ако се сбъдне ще мине много време.
Желая ти успех.
P.S.Ако някой ме сравни с Дон Кихот ще се радвам ,защото на един мъж му трябва жена да го обича и мазило за раните – имам ги и двете,така че съм Дон Кихот в известен смисъл
Пиетро, в твоите думите /Все пак пробвай то и Дон Кихот се е представил добре/ прозира известна доза насмешка, но както и да е, нама да се впускаме в подробности. Извинен си, но не става въпрос за мен и за някакво сравняване с героя на Сервантес. Аз говоря за ускоряване на процеса,и точно тук, точно този сайт е мястото където ще се постави началото. Точно Росица е човекът, който може да постави това начало.Та има потенцияла и подготовката за това. Всъщност с това което прави, тя вече е започнала, а от нас се иска да ставаме все повече и повече. Останалото Вселената ще го подреди.
Томи, благодаря ти за хубавите думи и за ентусиазма ти са променим света към по-добро, да допринесем с нещо за бъдещето на децата ни.
Аз те подкрепям и знам, че и най-дългият път започва с една крачка. Нужно е просто да направим първата крачка.
Здравей Росица.
Според мен следващата стъпка е да поставиш тази идея, като тема за обсъждане
в сайта си. Знам, че можеш на базата на знанията и опита, който си натрупала
като педагог, да формолираш много добре тази тема.
Благодаря Томи. Ще обмисля предложението ти.
Томи,идеята ти за нов учебен предмет е прекрасна.Как може да се реализира точно не знам но може да се опита с набиране на членове във Facebook,може би някой от тях ще имат други идеи.Най-важното е ,че първата крачка е направена .Сигурна съм че ще се стигне до гласност.
Здравейте.
Мери, благодаря за подкрепата. За сега сме трима. Продължаваме нататък.
„Дон Хуан твърдеше, че всеки, който влиза в контакт с едно дете, става учител и непрекъснато му описва света, докато дойде моментът, когато детето започва да възприема света такъв, какъвто му е описван. Според дон Хуан ние не си спомняме тоя злокобен момент, просто защото никой от нас не би могъл да има каквато и да е точка за сравнение. От този момент нататък обаче детето става член на един колектив. То познава описанието на света; неговото членство в колектива се осъществява докрай, когато то бъде вече способно да тълкува сетивно, като се съобразява с това описание и по този начин го затвърдява.
Ето защо за дон Хуан реалността на нашия ежедневен живот се състои в един безкраен поток от сетивни тълкувания, които ние, лицата, участващи в този .специфичен колектив, сме се научили да правим по един и същи начин.
Идеята, че сетивните тълкувания, изграждащи света, са като поток, е сродна с факта, че те протичат без прекъсване и рядко, да не кажем никога, могат да бъдат оспорвани.“
Пътуване към Икстлан
Карлос Кастанеда
Уроците на Дон Хуан
Здравей Николай Василев. Благодаря ти за този откъс от книгите на Кастанеда.
В учението на дон Хуан, с което ни запознава Кастанеда има много Мъдрост и от там можем да научим доста неща.
В тези книги има и доста мистика, магически техники и на места са трудно разбираеми.
С какво според теб учението на дон Хуан може да ни помогне да решим какво искаме и да осъществим желанията си?
Здравейте!!!
Радвам се, че споменавате Великия антрополог Кастанеда!
Наистина някои неща от неговото учение са трудно разбираеми,но когато се
осъзнае истинският смисъл на (НУГАЛА), сякаш нещата се изясняват до определена степен.Според мен той предава в друг стил всичко свързано с;
ВЯРА,НАДЕЖДА,ЛЮБОВ.
Кой е Карлос Кастанеда?
„Карлос Кастанеда е американски писател и антрополог от южноамерикански произход. Роден в Перу, по-късно емигрира в САЩ, учи в Лос Анджелис и защитава докторат по антропология. През 1960 година, по време на следването си в университета на Лос Анджелис, пожелал да научи нещо повече за лечебните растения, използвани от индианците.“
Човекът просто си е пожелал ,там има и много и малко и всичко и нещо…
Искам само да му кажа БЛАГОДАРЯ ти Карлос ,че си описал всичко това.Имам щастието да гледам как моите деца опознават света в това се крие тайнството,позволих си да напиша този откъс ,защото дон Хуан Матус много добре го е казал и на мен ми харесва.И всеки може да намери по нещо за себе си ,когато се докосваме до тези учения отново и отново след години осъзнаваме ,че четем нова книга .
Здравейте!
Нека не забравя ме,че всичко което описва Касанеда е с помоща на психо-
тропни растения, които спомагат на мозъка и неговото подсъзнание да
достигнат до онова състояние при което не всичко е реалност,а от части
прозрение което трудно идва!?!?!
Има интересни учения от Южна Америка и Мексико. Казват ,че човек може да лети и т.н.За някои от тях е сигурно ,че използват съня и визуализацията. Вероятно и Методът Силва да е тяхно продължение.Но тези споменати учения са трудни за разбиране в тяхната автентична форма с много мистика и дъвчене на наркотик,както казва Георги.Вероятно и сега има Брухо ,които могат да омагьосват от разстояние.Дали тези учения могат да ни помогнат -вероятно ,като интересна гледна точка ,например Дон Хуан смята хората за яйца от енергия по своята същност.Говори за виждане ,което е перманентно ,наркотиците се използват за провокиране на виждането.
Всъщност Кастанеда не е взимал психотропни вещества. Ето един откъс от едно интервю в Сп. „Сайколоджи тудей“от Сам Кийн, 1972 – http://www.castaneda-bg.com/inter35.php:
„КИЙН: Смятате ли, че е възможно да се излезе извън интерпретацията чрез употребата на психоделични наркотици?
КАСТАНЕДА: Не, не смятам. И тук са споровете ми с хора като Тимъти Лиъри. Аз смятам, че той импровизира, оставайки в рамките на европейското членство и просто пренарежда стари глоси. Аз никога не съм взимал ЛСД, но от уроците на дон Хуан разбрах, че психотропните вещества се използват с цел да спрат потока на обичайните интерпретации, да се засили противоречието между самите глоси и да се разклати увереността. Обаче наркотиците сами по себе си не ти позволяват да спреш света. За да сториш това, ти имаш нужда от алтернативно описание на света. Затова дон Хуан трябваше да ме обучава в магьосничество.“
Между другото има интересни теории за психоделичните вещества. В статията си Реален ли е светът, който виждаме съм писала:
„Интерес предизвика у мен книгата „ДМТ-молекулата на духа“от Рик Страстман. В нея той описва своите изследвания с 60 доброволци, на който се инжектира ДМТ(диметилтриптамин) – едно от най-силно действащите психеделични вещества. ДМТ е присъщ за човешкия органзъм, тъй като се отделя от мозъка, съдържа се в животни и растения. В повечето от доброволците предизвиква предсмъртни и мистични преживявания, както и срещи с извънземни форми на интелект. Резултатите, получени от д-р Страсман, свързват загадъчното вещество с епифизата, която според индийците е седмата чакра, а според Рене Декарт – „седалището на душата“.
Дали това, което преживяват доброволците е също толкова „реално” както това, което виждаме ние?“