март 10th, 2010 
Росица Вакъвчиева 
„Поискай и ще ти бъде дадено“ – това е изразът, който срещаме и в Библията и в различни учения и методики за реализиране на намеренията ни.
„Поискай“ – е първата и основополагаща стъпка и при методите като утвърждения, визуализация, посяване, поръчки до Вселената, то е началната крачка, за да задействаме закона за привличането за осъществяване на желанието ни.
Такъв е законът – първо трябва да поискаш.
Много от нас ще кажат: „Аз искам, искам толкова много, но не получавам… Значи не е толкова просто. Това не действа.“ или „Къде греша, какво не правя както трябва?“
От моя опит и наблюдения над другите, се убеждавам, че ние често не изпълняваме първата, основна стъпка, която е най-важна:
Поискай
Да, мислим си, че искаме, но всъщност в повечето случаи заявяваме желанията си твърде неопределено или сами си поставяме условия и ограничения.
Когато намерението ни не е конкретно или искаме нещо, което не вярваме, че ще получим, как очакваме, че Вселената ще откликне? Това е все едно да и кажем – „Искам нещо, но незнам точно какво“ или „искам това, но по-добре не ми го давай“.
Къде грешим?
- Най-често искането ни е твърде неопределено.
Примерно, казваме : „Искам да бъда щастлив“. Но това е твърде относително – какво е за теб щастие? Кое е това, което ще те направи щастлив? Какво точно искаш? Назови го.
Казваме си: „Искам пари“. Помисли точно какво искаш, кое е конкретното нещо, което искаш да ти донесат парите – независимост, кола, къща, пътуване до Италия примерно? Посочете го.
Реши за какво точно ти трябват пари, определи необходимата сума. Сега, в условията на криза, ни се струва, че парите са целта ни.
Те са потребност, средство -да, но не позволявайте нуждата ви от тях да измести и изопачи истинското ви желание.
Искаш да имаш работа. Определи точно каква работа- с какво би искал да се занимаваш, къде, с какви хора, кое ще ти носи радост и удовлетворение? Кои са приоритетите ти в момента – повече пари, повече свободно време, добър колектив – кое е най-важното условие, на което би искал да отговаря тази работа?
Няма как да се появи нещо подходящо за теб, ако самият ти не си определил кое е то. На кой разчиташ да реши кое ще е най-добро за теб? – на Вселената, на съдбата, на случайността? Ти си този, който трябва да определи какво всъщност иска.
Искаш да имаш любовна връзка. Определи каква точно връзка търсиш – авантюра, развлечение или сериозна връзка с цел брак? С какъв мъж/жена бихте искали да се срещнете? Изредете качествата, които бихте искали да има. Бъдете наясно какво точно искате.
- Често си поставяме условия още в момента на искането.
Примерно: „много искам нова къща, но знам, че никога няма да я имам“, „искам връзка, но трябва първо да отслабна“, „искам да получа работата, но никога не ме избират“ и т. н и т. н.
Това е все едно да отидеш на ресторант, да си поръчаш скъпо изискано ястие и веднаха след поръчката да започнеш: „Може би това не е за мен, никога не съм получавал толкова скъпо ястие…не го заслужавам…по-добре да си поръчам нещо по-евтино…но много искам скъпото…трябва много да работя, за да мога да си позволя…но толкова го искам, много го искам…“
Е, в такъв случай сервитьорката най-вероятно няма да ви донесе нищо. Както „решава“ да постъпи и Вселената след такава объркана поръчка от ваша страна. Как да задейства целия цикъл за привличане на обстоятелства и хора, които да допринесат за изпълнение на желанието, когато самият ти не знаеш какво искаш и дори дали можеш да го поискаш.
Последно – искаш или не искаш? Какво точно искаш? Дай ясна поръчка до Вселената. Заяви го смело:
Искам…
- Често казваме какво Не искаме, вместо какво искаме.
„Не искам да съм беден“, „не искам да съм сам“, „писна ми от сметки“, не искам този човек“ и т. н.
Но както знаете, законът за привличането ни донася още от това, което НЕ искаме, защото се съсредоточаваме върху него.
Не мислете за това, което Не искате. Разберете какво точно ИСКАТЕ и се концентрирайте върху него. Когато знаете точно какво искате, ще имате ясен образ на това, което преследвате, а това има безкрайна организираща сила.
- Понякога не смеем дори да поискаме.
Мечтаем за голяма къща, но не смеем дори да си пожелаем да я имаме, а тайничко се надявме, че може би Вселената ще отгатне какво искаме. Или пък не смеем да поискаме много, защото видите ли - не сме алчни, искаме само мъчничко. А в същото време се надяваме, че „напук“ на нашата скромност, Вселената ще ни затрупа с богатства и ще ни възнагради за нашето „не искане“. Това е заблуда, старо удеждение, което работи против нас.
Когато заведем едно дете в магазин за играчки, казва ли то- „ама не, не, аз нищо не искам, искам само нещо съвсем мъничко“? Разбира се, че не – то казава – „Искам тази кола, тази кукла“ и го я заявява смело без да му минават мисли от рода на „дали заслужавам, „никога няма да го имам“ и т. н.
За Вселената е все едно дали ще поискаш малка или голяма къща. Това, че по-скъпите и големи неща се получват по-трудно, е само в главите ни. Това е ограничение, условие, което сами си поставяме.
Разбира се, когато „поръчваме“ нещо, не винаги може да ни се даде веднага, но ако не поискаме, няма как да получим. Ако детето не беше заявило – „искам тази кукла“, вие щяхте да си излезете от магазина или да му вземете нещо друго, което няма толкова да му хареса.
Не можеш да очакваш нещо от живота и да виниш света, че не го получаваш, щом ти дори не си го поискал.
- Често, когато искаме нещо, влизаме в ролята на молител,
обиден или борец(както ги определя Вадим Зеланд).
В моменти на отчаяние някои от нас се молят сякаш за милостиня, други се гневят и винят целия свят или се борят цял живот, за да заслужат. Вадим Зеланд ни разкрива основния път в транссърфинга:
„Не се моли и не изисквай, а отиди и си вземи.“
Не е неоходимо да се бориш или молиш за място под слънцето, просто реши какво искаш и ще ти бъде дадено.
Когато желанието е конкретно, тогава енергията се съсредоточава и е много по-силна. Тогава можете да визуализирате точно определена цел, а утвържденията ви ще са ясни и точни и ще имате много по-добри резултати.
Харесва ми какво пише Виктор Франкъл за търсенето на смисъл – че когато питаме какъв е смисъла, всъщност животът ни пита: „Какъв е смисълът на твоя живот?“ По същия начин, когато се питаме каква ли ще е съдбата ни и дали някога ще имаме нещата, които искаме, всъщност Вселената ни пита:
Какво всъщност искаш ти? Определи какво искаш. Поискай и ще ти бъде дадено. Реши какво искаш и си го вземи.
Затова отделете време, за да разберете какво точно искате и имайте смелостта да направите първата крачка.
А „пътешествието от хиляда мили започва с една крачка“.
Направете я още сега. Помисли: Какво искам, какво всъщност искам аз?
От категория 
Тагове: 
Здравей, Роси. Поздравления за статията. До сега само четях, без да коментирам…едва сега се навих да пиша. Много полезна статия…видях в нея моите грешки, но и разбрах правилния път. Със самото прочитане тази статия ми вдъхна такава увереност и сили, че сега се чувствам по-сигурна от всякога какво точно искам и как да го постигна. ЕДНО ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ!
Здравей Веси и добре дошла. Радвам се, че се включваш с мнение и коментираш. Радвам се и че по някакъв начин тази статията ти е помогнала и ти е вдъхнала увереност и сили. И аз ти благодаря!
Браво Роси!!! Чудесно описваш нещата,но повечето хора имат ниска себеоценка и това им пречи за да направят първата крачка от пътешествието с хиляди мили.Според мен вярата в себе си е непобедимия генератор на всички вселенски закони които описваш.Ако можеш да направиш визуализация на тема от рода на /Как да развием гения в нас/ще ощастливиш много хора,защото той (гения)е заложен във всеки индивид!?!
Благодаря ти Георги. Да, съгласна съм – вярата е непобедим генератор на Вселенските закони. Както хиляди пъти повтарям:
Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия!
Интересно е предложението ти за визуализация за развиване на гения в нас. Благодаря ти.
Благодаря, Роси.
Роси ЕДНО ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ ПЪРВО.Тази статия е точно за мен,много ти се кефя,ей.Евала сега съм си поръчал да взема един хотел за да го подаря на жената в която съм се влюбил,след като създадох Салона си.Книгите ми са н апът да станат факт,е как да не иска човек да е щастлив от това,което прави.Роси прекалено добра е статията ти и ме изкърти ей!?!?!?!?!?…………….ЕВАЛА ТИ./поръчвай те си какво чакате казва дон Айс/
Ния, дон Айс, и аз ви благодаря.
Дон Айс, прекрасно е това, което си поръчал на Вселената – хотел и още по-прекрасна е идеята ти да го подариш на жената, в която си влюбен. Ще е чудесно и полезно ти и другите читатели да споделяте какво сте постигнали, какво сте поискали от Вселената и сте го получили. Нека да приложим все повече доказателства за тези думи:
Поискай и ще ти бъде дадено!
Здравей Роси, знаеш ли, че наскоро гледах филма „Тайната“ той е научно популярен и е 90 мин. там се говори точно по тази тема „Поискай и ще ти бъде дадено“ описват подробно всичко, за което ти говориш в тази статия, предполагам че си гледала филма, препоръчвам го и на другите. И дано всеки се пребори с онова вътрешно гласче, което, което не искаме да чуваме, но въпреки това то шепне „това е невъзможно“ „това не е по силите ми“ „избии си го от главата няма да стане“ и т.н.
Поздрави!
Да, Мариана, разбира се, че съм гледала „Тайната“. За това се говори и в книгите на Естер и Джери Хикс за учението на Абрахам(група нефизични учители). Ето част от тези книги:
- „Пoискaй и щe ти бъдe дaдeнo“
- „Законът за привличането. Основите на учението на Абрахам“
- „Изумителната сила на Осъзнатото намерение“
Разбира се, както много често споменавам, безценни в това отношение са книгите на Вадим Зеланд. Транссърфингът е основан именно на този принцип – „поискай и ще ти бъде дадено“ и законът за привличането.
Точно така е. Нужно е човек да се съсредоточи върху това което Иска, а не върху това, което не желае. Защото наистина привличането е силно. Сама съм го изпитала и в двата варианта. Но за да си поиска и получи, е нужно да изчисти съзнанието, емоционалното и психично полета от излишни условности, условия, съмнения в себе си и в силата на Вселената, вредни егоцентрични мисли, негативни нагласи и чувства. Чистото сърце, ясните мисли, иситнската вяра в собствената стойност и могъществото на Вселенската енергия, кристалната лична духовна енергия прокарват пътя към осъществяване на „Поискай и ще ти бъде дадено“.
Много хубава статия, Роси! Аз в момента съм точно на тази вълна. Почти прочетох „Как да осъществим желанията си“ на Естер и Джери Хикс. И там са посочени трите стъпки на искането:
1. Искаш 2. Вселената откликва 3. Допускаш
Всъщност там се набляга най-вече на третата стъпка Допускането или Съпротивлението. Има и много добри Процеси / Игри. Аз много се забавлявам с някои от тях.
Роси, знам, че си чела книгата. Горното го написах за онези, които не са.
От както се опитвам да искам, както трябва, се чувствам като хлапе в магазин за бонбони и лакомства.
Но наистина ми е любопитно, дали има някой, който да е поискал нещо наистина голямо, което да не е било по възможностите му, и да го е получил. Аз анпример искам апартамент, ама все не идва нещо:))))
Да, и аз бих искала тук да споделяте какво сте постигнали и как се е изпълнила ваша „голяма“ поръчка. За Вселената няма голяма и малка поръчка, така че е еднакво лесно да получиш нещо малко и нещо голямо.
Проблемът е, че ни е трудно да повярваме, че ей така ще дойде нещо голямо, скъпо, „недостижимо“… Трудно ни е да го допуснем в живота си и преживяванията си. А вярата е най-силния задвижващ фактор.
В книгата – „Поръчки до Вселената“ Бербел Мор дори се казва, че е най-добре, когато направиш точната поръчката, после да я забравиш. Защото, когато не мислиш постоянно за това, не проверяваш непрекъснато докъде е стигнал процесът, нямаш съмнения, а това е висша форма на доверие във Вселената.
Разбира се, тук има малко противоречие с другите методи, при които мисълта за целта трябва да е постоянно в главата ти и колкото по-често мислиш за целта като за вече постигната, толкова повече се доближаваш до нея. Това е дълга тема и може би ще напиша специална публикация за това. Но все пак смятам, че всеки сам трябва да намери най-подходящия за него вариант. Най-важното е да намери начина, който разширява неговата граница на комфорт и му позволява да допусне.
Много често чувам, предимно от жени, репликата „Харесвам, хора, кито знаят, какво искат!“ Кой, наистина, знае какво иска? Аз лично не знам! А ако знам, знам, че ще го получа! А като го получа ще продължавам ли да го искам! Според мен в искането е основният проблем! Поздравления, Росинка! Напиши нещо за искането, моля!
Благодаря Ники! Да, тази тема предизвика интерес и много от вас ми задават въпроси. Явно темата ще има продължение.
Ще пиша за това как да разберем какво искаме и кой от вариантите за поръчка на Вселената да изберем, как да повярваме и да обърнем старите си убеждения и т. н. и т. н. Разбира се, и вие ще споделяте своите идеи.
Според мен първото, което трябва имаме предвид когато искаме е желанието ни да е безкористно. Възможно е да се изпълни и ако е егоистично, но ще можем ли да платим цената след това
Аз поисках, с цялото и сърце и душа ….. и получих. От 9 месеца правим опити да имаме бебе, но уви неуспешни. Вече се бях отчаяла когато случайно попаднах на книгата на Ронда Бърн – „Тайната“. Толкова силно поисках да забременея, всеки ден си представях какво е чувството, как корема ми започва да расте и накрая гушвам моето здраво бебе. Започнах да визуализирам и повярвах че съм бременна. Това доведе до низ от хора и събития, които свързвах с това че трябва да забременея. И найстина съм бременна, разбрах го преди няколко дни
)) Поикайте, повярвайте и ще получите !!!!!
Роси, поздравявам те за статията, страхотна е !!!
Жеко, какво имаш предвид под това желанието да не е егоистично? Аз смятам, че понякога човек трябва да бъде егоист в добрия смисъл на думата разбира се и няма нищо лошо ако желае нещо лично за себе си, ако желае пари и финансова независимост. Защото когато той се чувства добре, тогава ще може да бъде полезен и за останалите. Смятам, че сме учени да бъдем полезни на другите, да правим добро и това е така, но ако не бъдем полезни първо на себе си и не обичаме себе си, ние няма да бъдем полезни и за другите.
Мария, добре дошла тук! Много се радвам, че си бременна и се е случило това, за което си мечтала. Това е доказателство, че когато вярваш и успееш да „видиш“ това, което искаш, то ще стане реалност. Поздрави!
Здравей,Роси!
Пздрави за хубавия сайт,който си направила,поздрави и на всички,които го посещават!
От известно време и аз посещавам сайта и чета статиите и коментарите с интерес,но досега не съм давал такъв.Реших сега да пиша,защото съм гледал филма „Тайната“ и други с подобна тематика.Виждам,че често цитираш Е.Толе и „Силата на настоящето“.Прочетох я и като че ли оттогава в мен настъпиха доста противоречия и въпроси.Във филма ни се казва,че МИСЛИТЕ-СТАВАТ-НЕЩА,особено ако съумеем да ги обвържем с чувства е най-добре.
Е.Толе от своя страна ни съветва да не се отъждествяваме с ума,да не му робуваме,а да се издигнем над мислите,защото иначе умът ни използва.“Мисленето се е превърнало в болест“,“По-точно казано, вие не толкова използвате неправилно ума си, дори обикновено изобщо не го използвате. Той използва вас. Това е болестното. Вие си мислите, че сте вашият ум. Това е заблуда. Стана¬ли сте подвластни на инструмента.“
Един от най-добрите инструменти при използване на Закона за привличането
е визуализацията.Малко или много визуализирайки своите желания,ние си ги представяме някъде в бъдещето.
Според Толе бъдеще няма,всичко е сега(което е точно така),но пък казва да не се въвличаме в „мисловни филми“.
Та,общо взето в такава посока са ми разсъжденията и реших да споделя с вас и да попитам дали аз не съм гледал и чел внимателно или двете теории
имат разминавания?
Егоистично за мен е, когато желаем нещо за сметка на друг.
).
Мисля, че трябва да искаме само колкото ни е необходимо и да не е във вреда на някой друг.
Може и да е клиширано, но аз вярвам, че всеки може да постигне или да има всичко ако го желае. Но като погледна назад виждам, че съм съжалявал когато получа нещата които съм искал най-много (вероятно не съм знаел какво точно да поискам
Жеко, повечето учения, поне тези които аз съм чела, казват, че Вселената има до безкрайност и не трябва да си мислим, че получавайки отнемаме от другите. Е, все пак не ти препоръчвам да си поръчаш жената на приятеля ти
)))
А и някой беше казал, че Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му.
Мария, имам приятелка, която има твоя проблем. Тя също е от скоро бременна и всички треперим, дано този път да се получи. Така че знам приблизително, какво е. Стискам ти палци, всичко да е наред и да си имаш едно много сладко бебче.
Здравей Стем и добре дошъл! Да и аз доста често откривам противоречия в различните учения, дори имам статия за това – Противоречивата истина. Понякога истината само изглежда противоречива, а понякога различните теории са просто различни пътища. Понякога според различното ни ниво на развитие, ние възприемаме едно за истина, а друг път друго. Няма абсoлютна истина.
Но специално по този въпрос за силата на мисълта и това, че ние не сме нашия ум, смятам, че разминаването е само привидно. Няма противоречие. Темата за мисълта е моята тема и съм я проучвала от всякакви гледни точки.
Мисълта е огромна сила, но не бива да забравяме, че мисълта не сме ние. Умът ни, мислите ни са просто инструмент – прекрасен инструмент. Но когато започнем да се идентифицираме с ума си , вместо ние да управляваме ума, той започва да ни управлява.
А за визуализацията – да имаш право че с нея изграждаме бъдещето, но трябва да си представим нещата сякаш се случват тук и сега, да изпитаме чувство, сякаш вече намерението ни е реализирано. Именно тогава визуализацията действа, защото с нея ние творим Сега и тя задейства процесите още в този момент.
Наистина именно когато живеем тук и сега и не мислим за миналото и бъдещето, тогава можем да се наслаждаваме на всеки миг от живота. Но ние имаме могъщи инструменти – мисълта и въображението и можем да ги иползваме, за да творим своя свят. Може би тук има малко разминаване, но различните автори наблягат повече на различни неща. За един Пътят е медитация, за друг аскетизъм, за трети визуализация, а можем да съчетаем и няколко метода.
Дийпак Чопра примерно съчетава най-древните мъдрости с най-новите научни открития. Той пише как в процеса на медитацията можем да внесем намерението. Когато медитираме и сме навлезли в полето на чистата потенциалност, намерението ни има безкрайна организираща сила.
Може би не трябва да гледаме на отделните учения крайно и не трябва да търсим абсолютната истина, защото различните учения просто отразяват различни аспекти от реалността. Просто трябва да намерим нашия Път.
Да Роси,напълно съм съгласен с теб.Преди да пусна своя коментар доста се подвоумих,защото стигнах до извода,че може би различните автори говорят
за едно и също нещо,а именно истината,но все пак пътят,по който стигаш до нея си остава наш избор,а именно той,като че ли е по-сладък(висш) от самата цел,към която се стремиш.
Сега се радвам,че съм го направил,защото виждам,че мислите ми са били в правилна посока.
Продължавай все така Роси,защото има нужда от хора,като теб!
Благодаря ти Стем. Аз се радвам, че възникват въпроси, различни мнения, защото така можем да погледнем нещата от различен ъгъл.
А всеки различен ъгъл води до ново познание.
Замислям да направя и форум към сайта, за да споделяте различни ваши въпроси, мнения, идеи, прозрения и заедно да ги обсъждаме. Мисля, че ще е много полезно и интересно. Чисто технически „проблеми“ ме бавят още с пускането на форум, но се надявам скоро да стане реалност.
Здравей, Роси! Имаш дарбата да се изразяваш разбираемо, логично и в същото време с красиви думи, поетично! Прекрасно е, че си намерила вариант да пишеш! И аз години чета авторите, пишеши най-общо казано за Закона на привличането. Наблюдавайки моите приятели и себе си виждам, че наистина от моментното ни ниво зависи кой автор ще докосне душата ни. Иначе всички говорят за едно и също. Когато успея да си представя конкретно какво искам, да го почувствам, да го усетя – получавам го! Трудно е обаче винаги да си изясниш какво наистина искаш. Особено когато става въпрос за взаимоотношенията с евентуалния интимен партньор. Успех!
Здравей Бойка и благодаря за хубавите думи! Права си за това, че когато успеем да си представим точно какво искаме и да го почувстваме, тогава го получаваме. Важното е да разберем точно какво искаме.
Както споменах, темата ще има продължение и ще пиша за това как да разберем какво искаме, както и за други тънкости при поръчките ни до Вселената.
Благодаря ти Роси за чудесната статия.И аз мога да кажа,че наистина се изразяваш чудесно.Искам и аз да споделя свое собствено мнение.Мисля,че когато човек знае какво точно иска,но се вглабява постоянно в него то не става.А именно когато човек поиска нещо от вселената най добре е да го забрави,да не мисли постоянно за това,да не се пита постоянно(стана ли вече?стана ли?защо не става? и тнт).Както за това дава пример и Джон Кехоу когато засадиш едно семенце не може да го отравяш всеки ден за да видиш дали е започнало да расте,трябва да изчакаш,да го поливаш и да имаш вяра,че то ще поникне.
Да, Руслане, напълно съм съгласна с това, че когато искаме нещо, не трябва непрекъснато да го проверяваме. Постоянното проверяване и нетърпение е израз на съмненията ни и колкото повече проверяваме, толкова повече отблъсваме това, което искаме да получим. И тук има едно малко притиворечие между различните подходи, както коментирахме и преди – в някои методи трябва да държиш целта непрекъснато в мислите си, а в други – трябва да я забравиш.
Кое е вярното?
Мисля, че няма грешен и правилен метод тук – просто зависи от конкретната цел и от конкретния човек, от това, доколко имаме съмнения. Ако сме изпълнени със съмнения, е по-добре да „забравим“ за поръчката.
Интересното е също, че много автори казват, че не е необходимо да вярваш поне в началото, а просто да си отворен за възможността…Кое ли е това тогава, което задвижва процеса за реализиране на намерението ни? Желанието, освободено от съмнение, освободено от обвързване с резултата? Да, това е просто намерението.
Даааааааа, в последните дни имам доказателства
Съжалявам за грешката! Имам поредните доказателства, че каквото си пожелаеш, го оставяш, защото вече е посято семето на желанието. Нетърпението, напрегнатостта, нервите само блокират желанието. Просто си пожелава човек – естествено с целите си сърце, душа, емоционална и психическа енергия – нещо и оставя Енергията да си свърши своето. Нужно е чисто положително намерение и истиска отдаденост на желанията – да отразяват нашата същност – съчетание на емоционалната, душевната, психическа интелектуална енергии в нас!
Чудесна статия,Роси повечето от нас както казваш искаме нещо но още преди да ни бъде дадено се отказваме,може би трябва да сме по-уверени когато искаме нещо,а не да си казваме това е невъзможно за мен.Насочването на енергията към това което искаме е много доро решение,но трябва да сме уверени че точно това искаме и както казва Руслан като посееш желание трябва да имаш търпение да покълне.
Да, нетърпението винаги действа като спирачен механизъм. Хареса ми какво пише за това Флорънс Сковъл Шин в книгата си „Силата на изречената дума“:
„Нетърпеливите желания се забавят дълго или се изпълняват насила.“
Здравей Роси, както и на всички които четат тези редове:)
Интересно начинание си захванала за което поздрави и адмирации.
Искам и аз да кажа нещичко по темата:)
Напоследък особенно е доста модерно да се говори и пише относно този механизъм за привличането.
Има филми, книги в които се повтаря едно и също нещо. Хората стремглаво и до голяма степен се втурват самоцелно да тестват системата, как и дали работи.
Това е малка част-механизъм част от нещо доста по голямо. Процесът на привличане използван изолирано(както е в случая при доста от авторите) има обратен ефект от една страна играе ролята на капан прилепващ човека към нещо отдалечаващо го от собствената му искра-същност. Иначе привидно работи.
Зад думата себепознание, стои нещо много дълбоко, истинско, нещо, което ако човек започне да се доближава към него, няма да е необходимо да си задава въпроса какво иска и как да го постигне, то просто ще е следствие, ще започне не да чете а да пише, ще разбере че въпросите не са въпроси и не се нуждаят от отговор. Ще започне да осъзнава, да Бъде…
пред него се отваря един съвсем друг свят за който е бил сляп преди това.
Тук мисленето, логиката и разсъждението не помагат. Не може никой да те научи, то е строго индивидуален процес.
Всичко казано от мен погледнато от друга гледна точка, е и невярно както и противоречиво и празни приказки, но който трявба ще разбере каквото трябва:)
Поздрави!!!
ОМ
Здравей Ом и добре дошъл! Благодаря ти за този коментар и различна гледна точка. Харесва ми да поглеждам нещата от различни ъгли.
Знаеш ли, има една интересна книга, може би си я чел – „Без граници“ Кен Уилбър. Там той пише:
„Днес цари голяма бъркотия по въпроса къде да подирим помощ и напътствия, за да преодолеем собствените си конфликти и битки. За начало ще кажем, че съществува цял списък от налични подходи, източни и западни, простиращи се от психоанализата до дзен, от гещалтпсихологията до трансценденталната медитация и от екзистенциализма до индуизма. На всичкото отгоре много от тези школи директно си противоречат – не само дават различни диагнози за причината на страданието, но предписват и различни методи за лечение. Човек често е принуден да се съгласява с двама различни психолози или духовни учители само за да установи, че те изобщо не са съгласни един с друг.“
В книгата си той се опитва да направи синтез на всичките учения и стига до извода, че различните учения са за различни нива на развитието. Ние сме си създали граници, който ни пречат да стигнем до себе си, до Мъдростта. Тези граници се преодоляват една по една и ние минаваме от едно ниво на друго…няма как да прескочим от най-ниското ниво до Просветлението. Затова смятам, че в един момент може да ни е необходимо един метод, после друг, понякога е необходимо дори да се объркаме или да сгрешем, за да намерим Пътя…
Ом, ти казваш, че
„зад думата себепознание, стои нещо много дълбоко, истинско, нещо, което ако човек започне да се доближава към него, няма да е необходимо да си задава въпроса какво иска и как да го постигне, то просто ще е следствие, ще започне не да чете а да пише, ще разбере че въпросите не са въпроси и не се нуждаят от отговор. Ще започне да осъзнава, да Бъде…“.
Но аз смятам, че за да стигнеш до този етап, когато няма да е нужно да се питаш какво искаш, трябва първо да си зададеш този въпрос; трябва да преминеш през въпросите, търсенията…за да стигнеш до извода, че понякога въпросите не се нуждаят от отговор… Опитвам се да кажа, че няма правилен и грешен подход, просто за всеки човек , в различните етапи от живота му и развитието му е подходящ различен метод. Но човек трябва да тръгне, да опита, дори да сбърка, защото грешките са част от израстването…
Тук в този сайт се опитвам да разгледам различни пътища, да провокирам хората да разчупят стереотипите на стандартното мислене, да започнат да търсят, да преодоляват границите…и всеки да избере своя Път.
Здравей, трогнат съм от отделеното ти внимание:)
В предният ми коментар нямах за цел да критикувам или да се изхвърлям, напротив.
Хората работещи над себе си понякога прекалено дълго задържат погледа си надолу хубаво е от време на време да се надигнат и да погледнат към хоризонта, въпреки че картината е неясна и мн малка, все пак могат да се ориентират накъде да тръгнат, разширява им мирогледа:)
Към хората четящи това…. бъдете проводник на любовта, отворете се за нея, да бъде по- често и по-често ваш гост, докато не заживеете непрестано с нея във всеки един миг.
И не на всяка цена е необходимо да разбирате целият механизъм в детаили за да вървите нагоре. Както не е необходимо един добър пилот да познава анатомията на самолета.
Постигнете ли това, автоматично всичко останало ще дойде като следствие, та и много повече:) Бъдете щастливи като причина, а не като следствие:) Тогава нищо неможе да ви огорчи и разколебае.
Поздрави
ОМ
Ом, благодаря ти за вдъхновяващите думи. Съгласна съм, че не винаги е необходимо да разбираме целия механизъм в детайли, за да вървим нагоре. Важното е да сме на Пътя.
Здравей, Роси! Много се радвам,че статията ти се разглежда от различни ъгли и за това реших да предложа на всички да прочетът една книжка с която ще си отговорят дори на още незададени въпросчета в себе си!?! (Сорджи, П. “Балансът”, София, изд. “Кръгозор”, с. 26)
“Енергия + Мисъл = Съзнателно балансирано действие. Увлечението е ключът. Това е термин, който употребявам, когато говоря за енергията от нисшите центрове на човешкия мозък.
Увлечението би могло да бъде наречено още и психическа енергия, емоция, импулс. При естествения баланс увлечението зарежда с енергия мозъка. То е енергийния източник на съзнателното действие… То действа в баланс с системите на умствената дейност, които го трансформират и канализират в полезно, съзнателно и носещо удовлетворение действие.”
(Сорджи, П., цит. произв., с. 27)
Георги, и аз много обичам, когато нещата се разглеждат от различни ъгли.
Затова винаги се радвам на различни мнения, идеи, коментари и дискусии. Благодаря за предложената книга. Изглежда интересна. Не съм я чела, но мисля да я намеря и прочета.
Благодаря! За статията! Аз искам ново гадже!:) И както всички знаем е необходимо да се изреди всичко за да бъде поръчката дотавена
. Ами аз искам ново гадже с черна чуплива коса, дълга до раменете, с черни очи, красива, висока 170см, да тежи 52 кг. Да е добра домакиня, позитивно настроена, секси, да може да кара кола, да е добра, интелигентна, да знае английски език, да е леко палава и да обича секса, да обича да чете книги, да може да плува, искам да си пасваме във всяко едно отношение, искам с това ново гадже да имам сериозна връзка. Искам да има хубаво лице и да се радвам като я гледам, искам да обича да се целува, искам да е финасово стабилна, искам да има хубави гърди, въобще искам да е красива, искам на мен да ми харесва. Искам да е романтична. Като се запознаем с нея, ще ви пиша. Искам да е с коса на едри чупки, или накъдрена с къдрици такива каквито ми харесват на мен, едри къдрици, и със средно големи обеци кръгли. Представям си я много секси. М… да. Искам да е добра. Искам да е умна. Май ще е хубаво в една тетрадчица да си записвам нещата че то така може до безкрай, какво пък нали всичко във Вселената е в изобилие. Да, искам и ще ми бъде дадено. Благодаря на Роси. Благодаря на Вселената!
Стефан, много добра поръчка.
Пожелавам ти да стане реалност и скоро да ни разкажеш за това!
Благодаря, Роси!
Здравей, Стефан аз отговарям на това описание, само дето немога да плувам!
Стефане, май поръчката ти дойде по-рано, отколкото очаквахме.
Марианче, за плуването не се притеснявай, ще се научиш. А може би е редно и ти да изредиш твоите искания, да видим дали Стефан отговаря.
Това е добра идея Роси, аз като че ли все немога да попадна на точния човек, понякога си мисля че изискванията са ми твърде високи, нека все пак ги кажа, да видим дали наистина чакам принца на бял кон
На първо място да има добро сърце, да е грижовен, моите желания да бъдат закон за него, да цени женската красота и жената като цяло, да е честен едно много важно правило, благодарение, на което се гради доверието, да е романтичен,да е интелигентен, да има чувство за хумор, че да не ми е скучно с него….май тва е.
Роси изглежда трябва да промениш заглавието на темата, май стана нещо като море от любов или сайт за запознанства.
О прекрасно, а как да си взема поръчката, или тя ще се дойде на адреса който ще оставя.
Здравей, Мариана, моята поща е hicov.st@abv.bg хайде да се запознаем. Май Роси ще трябва… 
Ами то май малко ми е много добротата, че ми се качват на главата понякога, ама какво да правя, не е много лесно да промениш чертите от характера, честен съм, интелигентен да, сега за романтичен и чувство за хумор е малко относително, защото зависи от гледната точка. Мога да готвя, доставя ми и удоволствие когато стане много вкусно и другите харесват храната. То по принцип мъжа, от както съществува света се стреми към задоволяване желанията на жената, ама все пак зависи какви са
Ох женската красота, ами честно казано си мечтая за красиво гадже, не съм имал досега, красива жена да ми радва окото всеки път като я гледам. Благодаря ти Роси!
Я да ви препоръчам и аз едно филмче ZEN, за тези, които са готови за мъдростта в него.
Прекрасно Марианче!
Аз предпочитам темата да е „море от любов“. Така звучи по-красиво и романтично от „сайт за запознанства“.
Ами желая ви успех и да разказвате после.
Здравей, Роси!
Запознахме се с Марианчето, но тя не е моята поръчка, решила е да ме зарадва, след като прочела поръчката ми и успя за кратко! Това уточнение, мисля, че е важно за да може да дойде моята истинска поръчка!
Е, Стефчо, ще дойде. Скоро. Сигурна съм.
Само бих искала да уточня нещо. И самата Бербел Мор в книгата си „Поръчки до Вселената“ споделя, че точките в поръчката не са гаранция, че този човек, който си поръчал, ще те направи щастлив. Защото тя си е поръчвала с подробности като теб и всичките условия са били спазени(появявал се е точно такъв мъж). Но въпреки това често тя се е разочаровала, защото е пропуснала друго, което не си е давала сметка, че ще е важно за нея или се е появявало нещо ново… И всъщност се е оказвало, че този човек, макар да отговаря на всичките 15-20 точки от нейния списък, не е за нея и не може да я направи щастлива.
Затова по-късно тя си пожелала от Вселената човек, който ще е най-подходящ за нея.
И може би това ще е по-правилната поръчка. А и сигурна съм, че ако твоята бъдеща приятелка не е 170, това едва ли това ще е пречка за любовта ви.
Да перефразирам думите на Роси – колкото повече се фокусираш върху детайлите, толкова по-голяма е вероятността да пропуснеш някой детайл и изобщо да ти избяга дълбокия смисъл от желанието. И каквото и да получиш, съответстващо на дребните неща, все няма да е онова голямото, което всъщност търсиш. За мен подходящият партньор се побира в една идея – този, който ме допълва, подкрепя и върви в моята посока. Без значение от формата и финтифлюшките.
Другото особено важно нещо е да повярваш, че заслужаваш това, което искаш и да си позволиш да го получиш. Колкото и странно да звучи, повечето хора се спъваме точно на този етап и сме склонни да „обвиняваме“ Вселената, че не ни е дала желаното.
Благодаря!
Ще кажа само, че щастието е вътре в нас! И ако човек не се чувства щастлив без „нещо“ и когато го получи пак няма да е щастлив!
Здравейте,
Прекрасни думи и разбира се Роси – поздравления!!!
Бих добавил още една гледна точка или по-скоро едно питане на което не видях пряк отговор.Къде в цялата работа са действията и думите.Не говоря за това да отделиш малко време и да си помечтаеш,визуализираш или медитираш.В будизма и в старите индийски текстове се казва ….правилни мисли,правилни действия,правилна реч…Или трябва ли нашата поръчка да бъде съпътсвана от действия и когато ни попитат – Как сте със здравето и парите ? – отвръщам имам ишиас и джоба ми е скъсан или – Искаш ли 100 000 в брой за джобни и без това ти си една добра инвестиция…??
Моля за коментар.
Поздрави на всички.
Здравей Пиетро и добре дошъл сред нас!
Благодаря ти за този въпрос. С тази статия аз в никакъв случай не изключвам действието. Разбира се, че човек не може само да стои, да мечтае и чака.
Но да решиш какво точно искаш, да си решен да го имаш и да знаеш, че заслужаваш е първата основна стъпка.
Обикновено ние прескачаме тази основополагаща стъпка. А без нея няма как да получим. Не можем да получим нещо, ако не сме готови за това, ако не сте решени, ако не сте убедени, че заслужаваме, ако не вярваме, че е осъществимо.
Освен това трябва да се прави разлика между мечти и визуализация. Мечтата в съзнанието ни е нещо недостижимо, нереално, като фантастика. Докато визуализацията е творчески процес, който ни доближава до целта, разширява границата на комфорта ни и ни подсказва пътища за постигане на желаното.
Та тук с първите стъпки – 1. реши какво искаш, 2. поискай, ние поставяме началото. Ние вече сме решени, процесът започва. Постенно започваме да си изграждаме ново съзнание и да привличаме обстоятелства и хора, които да ни помогнат. Когато сме готови, изведнъж се появява благоприятна ситуация, която обикновено наричаме късмет и трябва да я „грабнем“. Може да ни дойде прозрение, идея, дори на сън…И разбира се, че трябва да действаме.
Просто трябва да направим първата крачка, за да задействаме целия процес, да започнем да допускаме желаното в живота си.
А колкото до това, което казваш: „когато ни попитат – Как сте със здравето и парите ? – отвръщам имам ишиас и джоба ми е скъсан.“, да си решен да получиш не означава да отричаш сегашната ситуация. Да, в момента човек може да няма пари, да е болен и т. н. И той трябва да го приеме и да бъде благодарен на това, което все пак има в този момент. И да реши да „сътвори“ нещо по-добро, което изисква разбира се промяна първо на съзнанието, на мисленето, оттам и действия.
Здравей, Роси, във връзка със хубавата тема едно едно подарено от Бога стихотворение, излязло при мен: НЕ ПРОПУСКАЙ МИГА
Сънят и мечтите са състояния
когато тялото и душата са в покой,
но пак живееш пълноценно и тогава
нищо, че не го правиш чрез говор!
Но ти е приятно само съня да е добър,
рядко някой за зло мечтае, трябва да е много зъл!
Не искай невъзможните неща от себе си и другите
примирявай се с това, което си постигнал със силите си!
Бъдещето има неясни контури, но Мечтите помагат
за да можеш да знаеш утре какво те очаква!
БЪДИ ДОБЪР С ДОБРО МНОГО СЕ ПОСТИГА
щом искаш съвет-
ДОКОДНИ МИСЪЛТА ОТ ДЪЛБИНИТЕ
НА МИРА СВОЙ ДА ТИ ПОМОГНЕ ЗАНАПРЕД.
нЕ ИСКАЙ МНОГО, а само Мъдростта
остави се да те води, като светла звезда
НЕ ИСКАЙ НЕВЪЗМОЖНОТО, А това което ти принадлежи!
Научи се да извайваш по-достижими желания и мечти!
Не се надпреварвай с времето, то има ритъм Точен
какво от теб ще вземе то,
ами-то само ще ти покаже!
НЕ ПРОПУСКАЙ МИГА, когато те навести мечтата
ТЯ ИСКА ДА СПРЕ ДЪЖДА НА ВСЕЛЕНСКА САМОТАТА!
стихотворението ми е предадено 1998 г.
БЛАГОДАРЯ НА ГОСПОД И УЧИТЕЛИТЕ ОТ НЕБЕСНАТА СИЛА И ПОКЛОН!
ДОКОСНИ
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИ СВЕТИИ НА ВСИЧКИ ВИ!
Руми, благодаря, че споделяш това стихотворение с нас.
Здравейте.
Имам усещането, че някои от нас си представят много елементарно закона за привличането. ПОИСКВАШ И ХОП ДАВА ТИ СЕ. Мария много е искала да стане маика, но ако тя и мъжът до нея не бяха работили по въпроса, дали вселената щеше да изпълни желанието и? Отговорът е всен. Всички знаем, че няма как да стане това.
Хайде да слезем на земята. Да си пожелаваме изпълними неща, да посрещнем обстоятелствата и да съсредоточим вниманието си върху НЕОБХОДИМИТЕ ДЕЙСТВИЯ,
които ще сбъднат желанията ни. Вселената само подрежда обстоятелствата, а ние сме главният двигател на това сбъдване. Ние сме творци на собствената си реалност.
Здравей Томи. Никой не отрича действието. Но да решиш точно какво искаш и да го поискаш е първата най-важна стъпка. Може би ти звучи опростено, но най-простичките неща са най-дълбоки. Често ние сами си усложняваме нещата. Както съм писала в статията – Оптималните варианти са по пътя на най-малкото усилие – трудността е само в главите ни.
С това разбира се не отричам действието.
Здаравеи Росица.
Да ПОИСКАШ е първата стъпка. Напълно съм съгласен, но аз акцентирам върху ДЕЙСТВИЕТО, защото само чрез действие мисълта се проявява в реалността.
Здравей Росица.
Съгласен съм, че да поискаш е първата и най важна стъпка, но аз акцентирах върху ДЕЙСТВИЕТО, защото мисълта и желанието се претворяват в реалността чрез определено действие. Всеки е творец на своята реалност, но за да има творение трябва да има и действие.
Значи стигнахме до съгласие Томи – необходимо е мисъл и действие. Не може да се пренебрегне нито едното, нито другото.
Росица, мисля че няма разногласие. Просто различен подход към темата.
А по повод на МИСЪЛТА и ДЕЙСТВИЕТО ще предложа следната идея, идеята за която загатнах преди няколко дни.
Всички ние, които сме поели по пътя на себепознание и духовно усъвършенстване, тръгнахме по него след редица житейски неодачи и разочарования.Попадайки на подходяща литература, на подходящ човек, на подходящи обстоятелства, всеки от нас в един момент от живота си е открил силата на мисълта, силата на положителната мисъл.
До момента в който осъзнаем, че всеки е творец на собстваният си живот и поемем пълната отговорност за това което ни се случва, до момента когато разберем, че отговорността дава свобода, минава дълъг период от време. Този процес е много продължителен, понякога не стига и един човешки живот. Самият аз вече 20 години чета най различна литература, наблюдавам себе си и хората край мен, съпоставям събития факти и последици от действия и бездействия, но въпреки това знам, че съм още в началото на пътя. От няколко години обмислям как този процес може да се ускори и доведе до знанието на много хора. След като прочетох книгите на Валерий Синелников проумях, че това е възможно само чрез силата на образователната система.
Идеята ми за ДЕЙСТВИЕ е следната:
Предизвикване на дебат сред хората за нов учебен предмет в образованието ни след 5 клас с наименование СЕБЕПОЗНАНИЕ И ДУХОВНО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ.
Знам, че идеята е прекалено амбициозна, но аз вярвам. Убеден съм, че това ще се случи след години. Ако успеем да увлечем много хора. ако потърсим подкрепата на отговорните фактори в държавата, тези години няма да са чак толкова много. От извесно време се говори и се правят опити за въвеждане на ВЕРОУЧЕНИЕ като учебен предмет в образователната ни система. Религиите са много, верите са различни. Често пъти те пораждат противопоставяне между отделните етноси, а себепознанието и духовното усъвършенстване ОБЕДИНЯВА и посочва заветната истина към която съзнателно или подсъзнателно се стреми всеки един представител на човешкият род.
Моля за вашите коментарии и мнения.
Томи, наистина хубава идея, аз също от доста време си задавам въпроса защо не се учат житейски важните неща в училище. Но къде ще остане ролята на родителите тогава? Да родим дете, да разчитаме образователната система да го изгради като човек, докато ние се занимаваме със собствените си терзания… Нека не прехвърляме цялата отговорност другиму.
Здравей LeRu.
Моите деца отдавна са поели по своя път. В темата не става дума за прехвърляне на отговорност, а за насочено, добре организирано поднасяне на тези знания на големи групи млади хора, от просветени и осъзнали себе си учители.
Защо някои неща стават , а други не? Защо времето е фактор? Как да ускорим пристигането на поръчките? Трябва ли да слушаме Нурбеков и да се чувстваме добре насила – възможно ли е въобще това ? Къде са тези духовни учители в България ?
Благодаря.
Томи, това е много добра идея. И аз често съм споменавала подобно нещо. Когато преди време четях за силата на мисълта, когато научавах нови неща за законите във вселената, за значението на нашите убеждения, за привличането и т. н, се питах: защо никой не ни е учил на това, колко по-различен щеше да бъде животът ни ако знаехме…
Но нашите родители и учители също не са знаели.
А сега, когато ние знаем и сме натрупали известен опит, сме длъжни да предадам знанията си на децата.
В училище се изучават толкова науки, а се пропуска най-важното.
Разбира се, много голяма роля за развитието на децата имат родителите, но често си мисля, че може би е необходимо да има и училище за родители.
Та колкото до идеята ти, аз напълно я подкрепям. И дори мисля, че би могло да се изучава такъв предмет не чак след 5 клас, а дори още в детската градина, където под формата на децата игра могат да научават неща за себе си, за влиянието на мислите им, за основните закономерности във Вселената.
Следващата стъпка, която можем да направим е да съберем мненията на родители, учители, психолози и въобще на всички, които смятат, че това е добра идея за бъдещето и да потърсим подкрепата на отговорните служители в държавата.
Може би трябва да обмислим как точно да привлечем хората и да потърсим подкрепата им.
Здравей Пиетро. Доста въпроси задаваш.
На въпроса -„Защо някои неща стават , а други не?“ - аз мисля, че това дали нещата ще станат зависят от много неща- силата на желанието, вярата ни , търпението, и т. н. Понякога исканията ни не се удовлетворяват, защото се оказва, че това не е било наистина наше желание или защото нещо друго е по-добро за нас.
„Защо времето е фактор? Как да ускорим пристигането на поръчките? „ Нашето подсъзнание привлича хора и обстоятелства според убежденията и вярата ни. Но няма как едно желание да се реализира мигновенно(макар че има и такива случаи). В повечето случаи е необходимо време, за да се задейства процеса. Колкото е по-силна е вярата ни, толкова по-бързо се реализира желанието. Вярата е единственият ускорител според мен.
„Трябва ли да слушаме Норбеков и да се чувстваме добре насила – възможно ли е въобще това? „ Това как се чувстваме е въпрос на избор. Както казва Джон Кехоу, ние винаги можем да си намерим причина да сме тъжни, както можем да намерим причини да сме весели. Така че, за да се чувстваме добре, трябва да видим хилядите причини за това и да се съсредоточим върху тях. Тук обаче има и един важен момент – Ако в момента сме изпълнени със страх, чувство за вина, омраза, гняв и т. н, е необходимо първо да освободим тези чувства. Защото ако ги подтискаме, това ще е залъгване.
За духовните учители… в България има също много будни и просветени хора. Но когато ученикът е готов, учителят се появява.
Здравей Росица.
Радвам се, че подкрепяш идеята ми. Дано повече хора мислят като теб.
Ще разберем по това дали ще има коментарии и мнения. МИСЪЛТА е излъчена в пространството, а какви ще бъдат ДЕЙСТВИЯТА – времето ще покаже.
Надявам се, че няма да обмисляме прекалено дълго как точно да привлечем хората и да потърсим подкрепата им.
Благодаря Роси- както винаги си изчерпателна и отговаряш с талант.
.
Аз мисля че ти може и да станеш учител на нас „големите деца“:)
Ще те послушам и за вярата и ще се напъвам яко тези дни…но за това че не е подходящо желанието ми и има друго…- не съм съгласен ,защото аз решавам ,а не някой друг.
Томи мисля че идеята ти е неприложима в близките години.Все пак пробвай то и Дон Кихот се е представил добре
Поздрави.
Пиетро, първо благодаря за хубавите думи.
А за желанието – да разбира се, че ти решаваш за желанието си. Никой друг не знае по-добре от теб.
Аз имах предвид друго – понякога се случва да искаме нещо и то не ни се дава, но се оказва по-късно че е било за добро или пък срещаме нещо по-подходящо. В тези случаи Вселената ни е предпазила като е не ни дала това, което сме искали.
На мен ми се е случвало да благодаря, че нещата не са станали както съм искала, подобно на написаното в този откъс:
„Колко е хубаво все пак, че добрият Бог не винаги се съгласява с нас, когато горещо го молим за нещо. Защото само той знае кое е най-доброто за нас“ из „Хайди и Клара“ Йохана Спири
Здравей Пиетро.
Сравнението с Дон Кихот не е уместно /звучи ми някак си подигравателно/.
Сега сме 21 век,времето на глобалните комуникации.Времето на масовото разпространение на ДУХОВНИТЕ ЗНАНИЯ и ПРАКТИКИ. По времето на Дон Кихот, тези знания са били скрити от хората, а сега това е невъзможно.
Лесно е да пишем и да изразяваме мнения, лесно е да даваме препоръки на този или онзи. Много по-трудно е да се действа.
Знам,че идеята е прекалено амбициозна, змам, че поединично не може да се направи кой знае какво, но ако сме много, ако сме заедно… .
ЗАЩО мислиш, че идеята е неприложима в близките години. За да се случи нещо след години, първо трябва да се започне.
Много добре ти казва Росица, ДА ИМАШ ВЯРА- ВЯРАТА Е УСКОРИТЕЛ.
Преди 1989 година, кой вярваше, че Берлинската стена някога ще бъде съборена. Вече 20 години това е част от реалността.
Здравей Томи,
Това, че идеята ми се струва трудно реализируема не значи че ти се подигравам. Така че ако смяташ ,че трябва извинение в случая тогава ти се извинявам.Дон Кихот е символ на нещо което е мъчно реализируемо ,но в същото време е символ на борбеността,романтизма и ред други положителни неща.Т.е и дума не може да става за подигравка.Но мнението ми за идеята е – мъчно реализируема и вероятно ако се сбъдне ще мине много време.
Желая ти успех.
P.S.Ако някой ме сравни с Дон Кихот ще се радвам ,защото на един мъж му трябва жена да го обича и мазило за раните – имам ги и двете,така че съм Дон Кихот в известен смисъл
Пиетро, в твоите думите /Все пак пробвай то и Дон Кихот се е представил добре/ прозира известна доза насмешка, но както и да е, нама да се впускаме в подробности. Извинен си, но не става въпрос за мен и за някакво сравняване с героя на Сервантес. Аз говоря за ускоряване на процеса,и точно тук, точно този сайт е мястото където ще се постави началото. Точно Росица е човекът, който може да постави това начало.Та има потенцияла и подготовката за това. Всъщност с това което прави, тя вече е започнала, а от нас се иска да ставаме все повече и повече. Останалото Вселената ще го подреди.
Томи, благодаря ти за хубавите думи и за ентусиазма ти са променим света към по-добро, да допринесем с нещо за бъдещето на децата ни.
Аз те подкрепям и знам, че и най-дългият път започва с една крачка. Нужно е просто да направим първата крачка.
Здравей Росица.
Според мен следващата стъпка е да поставиш тази идея, като тема за обсъждане
в сайта си. Знам, че можеш на базата на знанията и опита, който си натрупала
като педагог, да формолираш много добре тази тема.
Благодаря Томи. Ще обмисля предложението ти.
Томи,идеята ти за нов учебен предмет е прекрасна.Как може да се реализира точно не знам но може да се опита с набиране на членове във Facebook,може би някой от тях ще имат други идеи.Най-важното е ,че първата крачка е направена .Сигурна съм че ще се стигне до гласност.
Здравейте.
Мери, благодаря за подкрепата. За сега сме трима. Продължаваме нататък.