ноември 15th, 2009 
Росица Вакъвчиева 
В тази публикация ви разказах за теорията за Многото светове, според която микросветът на атомите е същият както и макросветът на всекидневието ни и ние, както и всичко около нас – столове, маси, коли, къщи и т. н. можем да бъдем на няколко места едновременно!
Стигнахме до въпроса – защо все пак ние сме в състояние да възприемем само една реалност? Създателят на теорията – Еверет не е могъл да даде отговор на този въпрос. През 7о-8о год. на 20 век изследванията на Хайнц-Дитер Цех и Войчех Цурек довеждат до идеята, че нещата могат да бъдат на две места едновременно при едно-единствено условие – да се намират в среда на пълна изолация. И най-слабото взаимодействие с околната среда разрушава тази позиция. Този процес се нарича декохерентност.
Когато един молив бъде поставен на върха си, ще започне да пада във всички посоки едновременно, но дори един фотон светлина е достатъчен, за да го принуди да падне само в едната посока.
Значи излиза, че ние можем да сме на няколко места едновременно само тогава, когато нищо не може да го константира…
И предметите могат да са на няколко места едновременно, когато не ги гледаме и нищо не отчита това им поведение…
Тегмарк казва:
„На пръв поглед изглежда, че шизофреничното квантово поведение е най-строга тайна. Но щом външният свят научи за тази тайна, тя престава да бъде тайна. И странното поведение спира.“
Изглежда, че Вселената има тайни, които не иска да бъдат видяни? Защо ли? Може би, за да ни предпази…
Маркъс Чоун пише в книгата си „Паралелната Вселена“:
„Не можете да си представите колко голям късмет имаме, че декохерентността ни дава възможност да усещаме по само една реалност наведнъж.“
Можем ли все пак да видим този феномен?
Един голям предмет е подложен на непрекъснат обстрел на въздушни молекули и светлинни фотони. Ако по някакъв начин предметът се окаже в суперпозиция(възможна ситуация, когато може да присъства на няколко места едновременно), то ще бъде за такъв кратък период от време, че на неговия фон премигването с очи би изглеждало като вечност. Още преди мисловните процеси да регистрират шизофреничното състояние на предмета, той вече ще се е трансформирал в нормално състояние.
Всъщност, за да проявят квантовата си природа, нещата трябва да са в пълна изолация. Декохерентността се състои в следното – сблъсъкът на обекта с една молекула или протон разрушава неговата квантовата същност.
Възниква въпросът – как така една малка частичка може да доведе до такива катастрофални последици? Какво толкова причинява тя, че да разбие мигновено квантовата природа на предметите? На този въпрос учените още не могат да отговорят…
На практика не можем да изолираме напълно един предмет от средата. При атомът нещата се получават, защото малките неща се изолират значително по-лесно от обкръжението им, отколкото големите неща.
Но какво ще стане ако все пак учените успеят да изолират и големи неща от тяхното обкръжение?
Екипът на Антон Цайлингер от Виенския университет вече прави опити за прокарване на вируси през двата процепа( като в екперимента с атомите, за който писах в тази публикация). А какво ще стане ако успеят да направят този опит и с достатъчно големи предмети, за да ги видим с просто око? Дали ще можем тогава да възприемем обекта в различните му състояния?
Според Еверет, ако наблюдаваме маса, която е на две места едновременно, мозъкът ни също ще се окаже на две места едновременно – на едното ще възприема масата на първото място, а на другото – масата от второто място… Дали е възможно това?
Марк Тегмарк смята, че за да можем да възприемем даден премет едновременно на две места, поне един неврон от нашия мозък трябва да се намира в състояние, в което едновременно и предава и не предава импулси. Но ако само една водна молекула се удари в този неврон, веднага ще унищожи това негово състояние.
„Този интервал е толкова кратък, че никой мисловен процес не би могъл да го регистрира. Следователно никой от нас не би могъл да възприеме голям предмет на две места едновременно, дори и пълната му изолация от външния свят да бе постижима.“ заключва Марк Тегмарк
Дали мисловният процес би могъл да създаде различни състояния – примерно едновременно да сме гладни и да не сме гладни, едновременно да усещаме студ и толина?
На този въпрос Марк Тегмарк отговаря така:
„Декохерентността на мозъка е много по-бърза от всички мисловни процеси, така че мозъкът е напълно защитен от състоянията на квантовата странност.“
Засега учените смятат така, но кой знае…може би има друг начин… Колко ли тайни още крие Вселената от нас…?
Използвана литература: „Паралелната вселена“ Маркъс Чоун
От категория 
Тагове: 
Роси, много ми беше интересно това, което прочетох. Не съм чела „Паралелната вселена“на Маркъс Чоун, но любопитството ми вече е изострено и ще я потърся. Поздрави
Радвам се Мишел.
Колко ли още загадки има…:)
Здравейте, радвам се че има някой който да има по-неограничено мислене за разлика от повечето наши сънародници. Между другото търся теми за това, защото има регистрирани данни още от средновековието, че е възможно да си на две места едновременно. Надявам се в най-скоро време да открия тайната. Дано не ме мислите за ненормален, но спешно ми трябва
Здравей Илия и добре дошъл. Наистина Вселената крие много загадки и мистерии. Знам че Светът, Вселената, животът изобщо не са само това, което си мислим и което знаем за тях. Чудесно е, че те вълнуват тези неща, може и да откриеш нещо ново.
В тази категория ще ви представям различни открития, интересни хипотези и теории. Ще се радвам заедно да обсъждаме темите и вие също да споделяте свои открития, идеи, преположения, мнения.
Илия, това да си на две места едновременно не ми се вижда чудно. Виж на три или четири, ще ми е трудно да си го обясня. Иначе в случая обяснението(когато се отнася за един конкретен човек) може да се крие в наличието на два свята – физически и духовен. Много интересни опити ще откриеш в книгата „Холографската Вселена“, където изследваният физически е в лаборатория, но обяснява какво вижда в Париж на мястото, на което е другият подопитен. Норбеков също казва, че в източните практики мъдреците общуват помежду си от хиляди километри, като преди това са се открили също по духовен път. Опити под хипнозата разкриват, че можем да предвиждаме бъдещето и от посочената книга научаваме, че са описани няколко свята в бъдещето, което ме навежда на идеята, че именно мисълта на колективното създава светове. Струва ми се, че суперпозицията всъщност е карта на вариантите и когато една от зависимостите надделее нещата имат окончателно действие
Sled kato pro4etoh statiite na sfera
(http://research.zonebg.com/pubs.htm)
gledam po syvsem razlichen nachin na fizichnite teorii i teoriite vyobshte
dopadna mi i ideiata na sferistite 4e vselenata e energoproizvodna
no vsi4ko v kraina smetka e samo mislovni matrici, kakto kazvat te
Здравей Сашо и добре дошъл тук!
Благодаря за статиите от Сфера, които споделяш с нас.
Наистина има доста интересни идеи и хипотези, които променят представите ни за света. Всъщност дали някога ще имаме цялостна представа за всичко или вечно ще разгадаваме тайни..? Но пък може би това е интересното…че Вселената е една загадка…
Сашо, само искам да те помоля да пишеш на кирилица.
Наистина интересна статия и тема. На мен лично ми е малко трудно да разбера как може да си на две, три и четири места едновременно. Повече разбирам и смятам че е постижимо общуването на разтояние чрез мисъл, но това за различните светове не го разбирам. Вярвам че е така, но не проумявам смисъла… Може би не съм стигнал до необходимото духовно ниво.
Здравейте,моля ви не търсете логично обяснение на това как може човек да е на две места едновременно,това го правим всички ние без да го осъзнаваме или по точно така ни е дадено да бъде.Всеки път когато сънуваме сме на друго място и поради тази реалност много рядко си спомняме за това.Думите трябва да са подбрани внимателно по лесно е да се усети.
Насилих се и прочетох цялата статия. Роси! Да не шмъркате нещо силно?
)))
Хаха, ти как мислиш Миро?
)
За да проумееш някои концепции не е нужно да си луд (или надрусан), но понякога помага. Галилей също е смятан за умопобъркан, но съвременната наука намира налудничавите му твърдения за напълно достоверни, нали?!
Определено тайните са много : ) Загадки и чудни неща тепърва ще откриваме и благодарение на знанието и опита ще се развиваме, стъпка по стъпка. Много интересна статия!
Ограничени сме единствено от въображението си.Поздрави на всички!
Здравейте!
Аз лично не виждам някакви тайни, загадки и чудеса в трите статии, в които Роси доста задълбочено представя научните идеи и изследвания до момента.
Проблемите идват от това, че не се вземат в предвид две основни неща – ВРЕМЕ и СКОРОСТ !
За времето – има светове(на микро и макро ниво), където компонентата време е без значение, но това трудно може да се осъзнае от ограниченият човешки Ум, който се е наел с ролята на „наблюдател“. От тук идват и всички проблеми, около наблюдаваното „шизофреничното“ поведение на някой кванти.
Времето е едно ограничение, което спомага за осъзнаване на Истината!
За скоростите – нещата също са ясни, но не и за „наблюдателите“. Защо? – защото в съвременната наука като предел за скорост се използва скоростта на светлината. Тя всъщност е и константата, без която доста формули, теореми и уравнения от съвременната ни физика ще увиснат.
Има ли такива „обекти“, които ползват тази скорост и в какви светове се намират те? При какви условия съществуват тези „обекти“? При тази постановка на нещата, аз видях отговори на много от въпросите, които Роси е поставила и в трите статии.
Какво ще се случи обаче, ако приемем, че даден обект може да се движи със скоростта на мисълта?
Иначе,… (поне така изглежда!)… пренебрегването на тези съществени компоненти може да доведе до безпринципно „чешене“ на човешкият мозък, който явно ще „твори“ абсурдни или ялови идеи от сорта на – „ние, както и всичко около нас – столове, маси, коли, къщи и т. н. можем да бъдем на няколко места едновременно!“ …
Или пък това – „нещата могат да бъдат на две места едновременно при едно-единствено условие – да се намират в среда на пълна изолация.“
Май напълно може да се изолира само,… – Нищото ?!?
Друг е въпроса как можеш да провериш дали си изолирал нещо (например частица) НАПЪЛНО ? Проверката не е ли нарушаване на изолацията?
Поздрави.
Никола, да, наистина на практика е невъзможно да изолираш напълно нещо и в същото време да го изследваш…
Има много фактори, които влияят върху резултатите от изследванията, както и много ограничаващи неща, включително и нашия ум. Може би някои тайни ще си останат винаги тайни…
Човешкия мозак е най уникалния орган.Ние попринцип нищо не знаем.Шезофренизмът се появява при разрошение на свързващия мост между двете полу калба на нашия мозак.Лявото полукалбо е за материалния свят,а дясното за духовния.От шеисет години се потиска развитието на дясното полукалбо,цел контрол върхо човека.Ние хората имаме неограничени възможности.Просто не бива дасе нарошава хармонията във вселената.Камаче кола обръща,капка буря захваща,слово изречено еволюция твори.Нашата мисал толко сее обособила в его наАз,че е забулила вашта истинска съшност на Аз Съм.И затова науката на знанието,на Егото е врак за Единството.А истинската мъдрост е в извора на Аз Съм вечния извор на блажената Любов.Всяко разделение води до материална и духовна смърт.Име изречено не е име ,слово изречено не е слово.Този които няма име евечен,без начало и краи,една вечна спирала в които началото и края се сливот в кръга на пустотата.Да виждаш двасвята става при уформянето на духовните органи при каето за секунди човек вижда проблясаси между видимата реалност.Товае като облачно небе,но кое е облаците зависи от вътрешната настроика.