октомври 27th, 2009 
Росица Вакъвчиева 
Теорията, която описва основните градивни части на материята – атомите и техните съставни елементи, се нарича квантова физика. Едно от големите и открития е, че елементарните частици могат да се държат и като частица и като вълна. Примерно ако се изстреля един електрон към екрана на изключен телевизор, когато той докосне фосфоресциращите вещества, покриващи стъклото, ще се появи миниатюрна светлинна точка. Това ясно разкрива типичната за частица страна на тяхната природа.
Но това не е единствената форма, приемана от електрона. Той може да се разтвори в мъгляв облак енергия и да се държи като вълна, разпространяваща се в пространството. Когато един електрон се проявява като вълна, той може да върши неща, които никоя частица не може.
Ако бъде изстрелян към бариера, в която са направени два процепа, той може да премине едновременно и през двата, като частицата се оказва на две места едновременно! При този прочут експеримент, резултатът, че частиците минават и през двата процепа е въз основа на модела на картината, която те образуват върху екрана от другата страна на преградата(наречен интерферентен модел). Всички резултати от безбройните повторения на този модел сочат към един и същи резултат – всяка отделна частица преминава и през двата процепа едновременно!
Тоест атомите могат да бъдат на две места едновременно! Тази странна природа на атомите поставя физиците пред загадка. Днес те смятат, че елементарните явления не следва да бъдат класифицирани като само вълни или само частици, а като някаква отделна категория неща, които са винаги някак си и двете. Тези неща са наречени кванти, а физиците смятат, че те са основният материал, от който е направена Вселената.
Може би най-изумителното от всичко са наличните неопровержими доказателства, че единственото време, в което кванти е се проявяват като частици, е когато ние ги наблюдаваме. Експерименталните открития показват, че когато примерно един електрон не е наблюдаван, той винаги е вълна(физиците са в състояние да стигнат до това заключение, тъй като са изнамерили хитроумни стратегии за проследяване как се държи един електрон, когато не е наблюдаван).
Според Копенхагенската интерпретация, актът на „наблюдението” на една микроскопична частица като атома е от съдбоносно значение. Точно този акт принуждава атома да вземе решение къде точно иска да бъде и да се задържи само на това единствено място от всички други възможни. Оттук следва, че лунатичното поведение на атома е възможно само до мига на неговото забелязване. В мига, в който човекът, провеждащ опита сложи някакъв детектор близо до процепите, за да се опита да открие през кой точно минава частицата, тя взема решение и си избира един от тях. Според тази хипотеза атомите не могат да съществуват като ясно дефинирани, локализирани обекти, докато някой не ги погледне!
„Преставете си само какво значи всичко това! Звездите и галактиките стават реални, едва когато светлината им е доловена от нашите телескопи. А Вселената е чакала именно нас – да се появим на сцената и наблюдавйки я да вдъхнем живот на нейното минало и настояще! ” из „Паралелната вселена“ Маркъс Чоун
Още в средата на 20 век, големите учени – Идлис, Уитроу и Дикс предлагат така наречения антропен принцип:
„За същетвуването на Вселената е необходимо на пределен етап в нея да се появят наблюдатели.”
Този принцип предполага, че всеки квантов обект(а целият свят се състои от квантови обекти) се намира в позицията на възможни състояния и само съзнанието на наблюдателя кара този обект да премине в едно по-определено, конкретно състояние.
Tова изглежда повече като магия, отколкото като вида поведение, който ние сме свикнали да очакваме от природния свят. В „Холографската Вселена” Майкъл Толбот четем:
”Да си представим, че имате топка за боулинг, която е топка само докато я гледате. Ако поръсите с талк цялата пътечка за боулинг и изтъркаляте такава „квантова“ топка към кеглите, тя ще трасира единична линия през талка, докато я наблюдавате. Но ако мигнете, докато тя се търкаля, ще откриете, че за секунда или две, в които не я гледате, топката за боулинг престава да трасира линия и вместо това оставя широк вълнов шлейф, подобно на вълнообразните ивици на пустинна змия, докато се движи на верев по пясъка”.
Ситуацията с поведението на квантите (от които е създаден целия свят) става по такъв начин. Физикът Ник Хърбърт казва, че това понякога го кара да си представя, че зад гърба му светът е винаги „една напълно неопределена и непрестанно течаща квантова супа“. Но винаги, когато се обърне и се опита да види супата, неговият поглед мигновено я замразява и тя се превръща в обикновена реалност. Той смята, че това ни прави малко като Мидас, легендарният цар, който никога не познал усещането при допир на коприна или от ласката на човешка длан, защото всичко, до което се докоснел, се превръщало в злато.
„По същия начин хората никога не могат да изпитат истинската текстура на квантовата реалност – казва Хърбърт, – защото всичко, до което се докоснем, се превръща в материя.“
През 1957 година Хю Еверет от Пристън достига до извода, че квантовата теория е приложима не само в света на атомите, но и към всичко в макрокосмоса на всекидневието ни. Според Интерпретацията на Многото светове, светът на големите неща е абсолютно същият като света на атомите- т. е ние и всичко около нас може да съществува на различни места. Според тази теория съществуват множество реалности, където има безкраен набор набор от наши версии, живеещи в паралелни измерения.
Всичко съществува като призрачна амалгама от възможности, дотогава, докато моментът на наблюдение не отдели един вариант, който трябва да придобие плътност и оттам да стане реалност.
За Многото светове ще пиша в следваща моя публикация .
Използвана литература:
„Паралелната Вселена” Маркъс Чоун
„Холографската вселена” Майкъл Толбот
„Учението на Грабовой. Квантовите тайни на Вселенета“ В. и Т. Тихоплав
От категория 
Тагове: 
Само,като си помисля в каква уникална игра участвам и се изпълвам с трепетно усещане……….Как да не благодаря на създареля ми,че ме е включил……………….
Забавлявайте се всички,нищо не е толкова сериозно,колкото сме го направили………..
Из една научна публикация на тема: „Квантова механика“:
„…Основавайки се на това, ние предлагаме следната хипотеза: Функцията на съзнанието е в това да избира един от алтернативните резултати на квантовото измерване. Ако тази хипотеза се формулира в рамките на многосветовата интерпретация на Еверет, тя ще звучи малко по-различно: Функцията на съзнанието се състои в това да избере един от алтернативните еверетови светове. На въпроса: “какво представлява съзнанието?” трябва да се отговори: това е избор на алтернативи при квантово измерване. Едва след като е направен изборът, възниква определена картина на протичащото, описвано на езика на класическата физика (например едва след това стрелката на уреда заема определено положение). Докато изборът не е направен, съществува само квантовата картина с присъщата й множественост на алтернативи. Може да се каже и така: само изборът на алтернатива определя какво става в реалността. Но нали именно това е което се подразбира под осъзнаване: само осъзнатото отговаря на въпроса какво става в реалността. По такъв начин хипотезата за осъзнаване на реалността с квантовата селекция напълно съответства на нашата интуиция.
Предлаганата хипотеза напълно съответства на това, което беше предложил Скуайърс (Squires E. J., The Mystery of the Quantum World, Bristol Publ., 1994). Той смята, че съзнанието е прозорец, откриващ се към квантовия свят. Той не позволява да се види целият квантов свят, но само един фрагмент, съответстващ на един от алтернативните резултати от квантовото измерване или на един от еверетовите светове.
Нека подчертаем обаче едно различие на предлаганата хипотеза от обсъжданите до сега в литературата. Много автори са сочели, че при обяснение на квантовото измерване следва по един или друг начин да се включва съзнанието на наблюдателя. Ние обаче смятаме, че съзнанието (осъзнаването) само по себе си представлява един от етапите на квантовото измерване – именно избора на алтернатива. Следователно, съзнанието не трябва да се включва допълнително в измерването: то си е включено поначало в него. Трябва само то да се припознае в един от елементите на теорията на измерването – при избора на алтернатива, това което в друг контекст се нарича осъзнаване.
Може да възникне едно възражение против тази хипотеза: ако функцията на съзнанието се свежда до избора на един от резултатите от измерването, тогава защо те се избират с различна вероятност, именно онази, която предсказва квантовата механика? Оказва се, че в теорията на Еверет има много прост отговор на този въпрос. В тази теория се показва, че сред всички паралелни светове има тъждествени (т.е. такива, в които всички подсистеми имат едно и също състояние). При това някои определени типове се срещат толкова често, колкото е квантовомеханичната вероятност на съответната алтернатива. С други думи, ако N е общият брой на еверетови светове, а Ni – броят на световете, съответстващи на i–тата алтернатива, то pi = Ni/N ще бъде квантовомеханичната вероятност за съответната алтернатива.
По такъв начин, ако функцията на съзнанието съответства на избора на един от паралелните светове и този избор се прави случайно (т.е. с равна вероятност може да бъде избран кой и да е свят) то i-ият алтернативен резултат ще бъде избран с квантовомеханичната вероятност рi.
Тази забележка е съществена поддръжка на нашата хипотеза за отъждествяване на функцията на съзнанието със селекцията на един от еверетовите светове. При това може да се отговори на известното възражение, дадено от Айнщайн на Бор. Имайки предвид вероятностната интерпретация на квантовата механика, Айнщайн възкликва: “Не вярвам Бог да играе на зарове!”. Изхождайки от формулираната хипотеза може да се отговори: “Да, наистина Бог не играе на зарове, той допуска всички възможности. Но на зарове играе съзнанието на наблюдателя”.
Разсъждавайки по-нататък на основата на изказаната хипотеза, можем да установим, че има само една крачка от идеята на Уигнър, че съзнанието може да влияе на реалността. Действително, ако съзнанието избира един от еверетовите светове случайно, “на сляпо”, защо да не предположим, че съществува такова съзнание (надарено с особен талант или пък специално обучено), който да може да направи този избор целенасочено. В такъв случай изборът може да бъде предопределен или най-малко вероятността за определен избор да бъде повишена с усилие на волята. В терминологията на Уигнър, наблюдател, надарен с такова “активно” съзнание, може по своя воля да премества стрелката и да насочва влак по избран от него път (или поне да увеличи вероятността влакът да тръгне по избрания път).“
Здравей Kev и добре дошъл сред нас. Благодаря за тази публикация, която споделяш с нас.
Zdravei, Rosi! Radvam se mnogo che otkrih tozi sait, a oshte poveche se radvam che vse oshte e aktualen
Obeshtavam da vlizam chesto i da obmenqme mneniq i idei, zashtoto otkakto se „zaribih“ po taq tema neshtata zapochnaha da mi izglejdat dosta po-razlichni. Pozdravi, do skoro i obeshtavam veche da e na kirilica! 
Уейн Дайър има доста интересни коментари по този въпрос! За истините от квантовата физика и философията научих първо от него преди години!!!
За мен това е истина, която тепърва ще се доказва и пред нас ще се открият неподозирани хоризонти на съществуващото…
Макар че засега не разполагаме с необходимия инструментариум… Дори и идея си нямаме какво е вселената и какво сме ние…
Мисля че инстремунтераиума го имаме, но все още нямаме идеи как най-пълноценно да го използваме… или греша!? Хайде давайте нагледни примери, стига само с това – визуализиране, утвърждаване, медитиране и т.н. Можете ли да погледнете в бъдещето, можете ли да го сътворите и то не след години, а още сега или утре? Хайде наистина да се научим да сме създатели, а не само мислители
Бъдете здрави!
Нужно ли е да създаваме нещо, което винаги е съществувало? Достатъчно е само да можем да го видим.
Е как да е съществувало винаги!? Кой ти го каза тва?
А на теб кой ти каза, че за да съществува нещо е нужно да го създадем?
Ами Роси ми го каза
Прочети заглавието на темата! Шегувам се, естествено че някой създава нещата такива каквито ги виждаме – предметите например – но аз нямам предвид това, а създаване на ситуации, на емоции, на усещания… Иначе колкото и да съм чел за телекинезата дет се вика „докат’ не видя не вярвам“ 
OK. Obsto vzeto mi stana jasen mehanizma kak priemam i otrazjavam tezi kvanti, kak saznanieto mi si izbira samo edin everetov svjat i kak mozakat mi priema i obrabotva zjalata tazi info,za da mi sazdade usestane,che jiveja v njakakva realnost. Vsastnost -tehnicheski,izliza,che vsichko e ilusion.
Vaprosat mi e : kak kvantovata fizika ste objasni emoziata,kojato vladee vsichki jivotinski vidove? A,moje bi i rastenijata,no nie ne znaem vse oste…
Javno,osven proteini,lipidi, aminokiselini i prochie, v organizma ni ima i nesto drugo,narecheno ot horata Duh, Dusha i to maj e naj-sastestvenata chast.
Njakoi iztochni religii kazvat,che Dushata se namira v slanchevija split, a mozakat e samo computer,kojto obrabotva informaziata…..
Здравей strelez и добре дошла тук! Първо искам да те помоля да пишеш на кирилица, че доста трудно се чете така.
Интересни въпроси задаваш…Истината е, че науката не може да отговори на всички въпроси. Вселената, животът, душата са една загадка. Има много теории, хипотези, изследвания и въпреки всичко има все още много необясними за нас неща…
Molja, otdelete malko vreme i prochetete tezi dve knigi.
http://www.harunyahya.com/bulgarian/Books/matter.php
http://chitanka.info/lib/text/5476
Здражеите…..как бихте обиаснили това:…-когато ми доиде на ум да напи6а стих/да ре4ем/…аз го написжам ,но след тожа не го помня…триабва да го у4а!…защо?…нали аз сум го писал?…обиаснете …и благодариа!…:)
Здравей валдевейн. Може би защото паметта има едно свойство – забравяне. Казват, че забравянето е най-полезното качесто на паметта. Но пък повторението на нещо, особено ако е многократно, води до запаметяване и съхранение в подсъзнанието.
Здравейте!
Не знам дали е това е подходящото място, но ще предложа като тема на размисъл филма „Теория на всичко“. Все пак има нещо общо с това, което е изложила Роси, … но тя ако реши може да направи и друга тема.
Линкове към филма с превод –
http://mihailnovak.eu/video/universe/182-athene.html (блог на Михаил Новаков, но сигурно синтезиран превода го има и на други места!)
http://www.youtube.com/watch?v=3-ixe-cl-Es&feature=player_embedded (филма „Теория на всичко“ в YouTube )
Та,… за хора които не се толкова запознати с физика и наука, ще кажа че филма е опит за съвместяване на двете теории – квантовата и тази за относителността на Айнщайн. И двете теории са верни, но всъщност и не са, тоест… и при двете законите са валидни, но в зависимост върху какви системи (микро или макро) се прилагат.
Малко сложно стана, но определено някой, ако иска да влезе по-дълбоко в нещата, ще трябва да прочете повече.
Защо пиша това мнение? – направи ме впечатление, че колкото науката навлиза в дълбочина, толкова повече изникват противоречия. Филма е опит за „примиряване“ на тези противоречия,… но интересното е, че той се доближава до основните задачи и цели, които човек има да свърши тук на Земята. Нека да уточним, че върху теорията изложена във филма все още се работи и тя не е завършина.
Има много интересни констатации във филма. Идеята ми е – да изваждаме изводи и сентенции, до които са стигнали учените там, и да им даваме езотерично обяснение, което навярно доста хора от тук присъстващите могат да направят… Да направим нещо като дискусия върху избрани цитати и споделяне на наш опит и наблюдения, свързани с тях.
Не съм сигурен дали ще се получи, но можем и да пробваме, нали ?!?
Ето пример – едно произволно цитиране на интересно нещо –
Темата може много да се разшири, защото при СЪЗНАТЕЛНОТО самоусъвършенстване, самонаблюдението се допълва от ретроспекции (дневни или за опр. период от време), чийто обективен анализ може да подпомогне доста човека…
„Самонаблюдението променя в дълбочина начина, по който работи мозъкът. То активира саморегулиращите се неокортикални области, които ни осигуряват невероятен контрол над чувствата ни. Винаги, когато го правим, нашата рационалност и емоционална устойчивост се усилват.“
„Самонаблюдението“, не е ли то основно нещо в себепознанието?
За „Контрол над чувствата“ – та това не е ли основно нещо във себеусъвършенстването? – Една мечта за много хора и реалност за великите посветени и Учители.
Чрез подобен контрол се стига до усилване на „рационалност и емоционална устойчивост“ – ясни неща, а как стоят те на практика?
С примера накратко нахвърлям идеи и теми за размисъл… Ако има желание може да се подхване добра дискусия. Има доста неща за коментиране и теми на размисъл в този филм.
Поздрави.
ooo…. tova mi haresva.
С годините и житейския опит, човек все по- често се изправя пред главния Въпрос за Битието- за Смисъла. Имаме желанието да открехнем вратата към отвъдното и имагинерното. Непознатото и неизвестното винаги притеснява мислещия и чувстващ човек. Обикновено обаче Битието(Смисълът) преминава неусетно в Бит- ежедневие. И това ежедневие отнема жизнените сили, кара ни да се чувстваме малки, слаби, жалки и безполезни. Щастието не се състои в това да си решил битово- ежедневните проблеми, а да си в хармония със себе си и света, който те заобикаля!
Здравей Спартак. Благодаря ти за това мнение. Да, и аз смятам, че щастието е тогава, когато си в хармония със себе си и света.
здравейте , добри хора
тази публикация ми напомни за един любим цитат и той е:
„Първите думи, прочетени от онези, които търсят просветление в потайните, ехтящи от гонгове и навестявани от йети долини близо до Главината на света, са от „Животът на Уен Вечно изненадания“.
И първо питат: „Защо е бил вечно изненадан?“
Ето какъв отговор чуват: „Уен размишлявал над природата на времето и прозрял, че Вселената се пресътворява наново миг подир миг. Затова разбрал, че всъщност няма минало, а единствено спомен за миналото. Щом примигнете, светът, който виждате, не е съществувал, когато клепачите ви са се притворили. Ето защо Уен рекъл, че единственото подобаващо състояние на ума е изненадата. А единственото подобаващо състояние на душата е радостта. Досега не сте зървали небето, което виждате сега. Съвършеният миг е настоящият. Радвайте се на това.“
сър Тери Пратчет
Здравей Donna. Благодаря ти за този цитат, много ми хареса.