ноември 1st, 2009 
Росица Вакъвчиева 
В тази своя публикация ви разказах как атомът може да бъде на две места едновременно и как единственото време, в което се държи като частица и се установява на едно място е моментът, когато го наблюдаваме. Т. е. ние, наблюдавайки Вселената, я създаваме и променяме.
През 1957 г. Хю Еверет достига до идеята за Многото светове, според която микросветът на атомите е същият както и макросветът на всекидневието ни – т. е. ние, както и всичко около нас – столове, маси, коли, къщи и т. н.
може да бъдем на няколко места едновременно!
Според теорията за Многото светове съществуват безкраен набор от реалности. Следователно съществуват и безкраен набор от наши версии, живеещи в безкраен набор от паралелни измерения.
В някои от тези светове ние произхождаме от различно семейство, имаме различни интереси, имаме различни приятели.
„В Универсалната Вселена съществуват неизброими вселени и неизброими планети, и неизброимо всичко се преповтаря и пресъздава неизброимо много пъти.“ Мартин Еймис
Съседните реалности са сходни една с друга и ние можем да преминаваме от едната в другата. Много отдалечените реалности са доста различни.
„Например някъде сред безкрайността на измеренията има планети Земя, които не са пострадали катастрофално от сблъсъка с комета преди 65 милиона години и на които динозаврите са еволюирали и са станали интелигентни същества. Има и Земи, в които индустриалната революция е започнала в Китай, а не във Великобритания, където Мерлин Монро се е омъжила за Айнщайн и където нацистите са спечелили Втората световна война…
И това въобще не е научна фантастика.Това е визията на тъканта на Вселената.“ из „Паралелната вселена“ Маркъс Чоун
За доказването на многото светове Марк Тегмарк предлага твърде налудничав и интересен експеримент. Той се провежда от учен и негова асистентка. В лабораторията се поставя картечница, на която изстрелите се контролират от квантовия спин (въртене около собствената ос). Квантовият спин има само две възможни посоки – нагоре и надолу, но за разлика от обикновеното ези – тура, той е напълно непредсказуем. Тегмарк предлага картечницата да бъде приготвена така, че ако спинът има насоченост нагоре – оръжието да изстрелва куршум, а ако спинът има насоченост надолу – да прищраква глухо. При този експеримент, ако всички възможни варианти за изход от ситуацията са действително съществуващи, то за учения винаги ще има версия, в която остава жив, макар че за асистентката му може да бъде мъртъв – т. е. тя да остане в друга реалност. Следователно в една реалност човек умира, а в другата остава жив.
„И тък като единствените реалности, които човек е в състояние да възприеме, са естествено онези, в които продължава да живее, с течение на времето той постепенно ще стигне до извода, че е недосегаем за всички инциденти, застрашаващи живота му. Ако се срути сградата, в която живее, не след дълго той ще установи, че изпълзява изпод развалините. Ако самолетът му катастрофира или около него избухне бомба, той ще се окаже еднственият оцелял.“ из „Паралелната вселена“ Маркъс Чоун
Разбира се, за хората в другите реалности той ще е мъртъв, така че ако все пак ученият оцелее при експеримента и докаже на себе си теорията за Многото светове, няма как да убеди никой друг.
А дали някой ще се осмели да направи такъв експеримент? И защо самият Макс Термарк не се подложи на експеримента?
„Аз ще си бъда добре – казва той. Но съпругата ми Анжелика ще остане вдовица. Може би ще направя този опит някой ден, когато съм вече стар и напълно откачил.“
Спред теорията за Многото светове единственото сигурно нещо е …безсмъртието - защото със сигурност ще съществува реалност, където създават елексир на младостта и лек за безсмъртие.
Интересно в теорията е, че всички тези реалности съществуват едновременно. Всички наши възможни решения и промени в живота съществуват по едно и също време. Нещата се случват така, както в следния пример – ако едни молив се постави на върха – той пада едновременно във всички посоки!
Теорията за Многото светове помирява конфликта около парадоксите при разглеждане на времето и пътуването във времето. Най-известният парадокс е така нареченият „парадокс на дядото“ – Един човек се връща в миналото и застрелва дядо си. Но щом като го застрелва, как тогава е бил роден, за да се върне във времето и да го направи?
Теорията за Многото светове разрешава този парадокс – дядото, който човекът убива, всъщност не е дядото от неговата реалност. Той е поредната версия на неговия дядо – версия, в която убиецът никога не се е раждал!
Но тук възниква въпросът, който сигурно вече си задавате:
Защо ние сме в състояния да възприемем само една реалност?
Учените вече имат отговор и на този въпрос, но за това ще ви разкажа в следваща публикация. А може би вие се досещате… предполaгате… Какво мислите?
Използвана литература:
„Паралелната Вселена“ Маркъс Чоун
От категория 
Тагове: 
Страхотна статия! Много интересна. Благодаря ти. Винаги съм смятала, че има паралелни светове със всички възможни варианти на нашия живот. Преди години съм чела нещо за паралелните светове, но само бегло.Чакам и следващата с интерес:)Поздрави!
Страхотна публикация.С нетърпение очаквам следващата!
Благодаря ви. Скоро ще има продължение.
Наистина светът е една загадка…
страхотна статия! направо тръпки ме побиха:)
Книгата на Ричард Бах „Едно“ в тази статия много би си паснала!!!
Тази книга ме разтърси, беше повод да напиша и аз нещо интересно и скоро мога да го споделя с вас в сайта!
Благодаря, Роси, за професионализма!!!
Здравей mitevm и добре дошъл тук! Тази книга, която споменаваш на Ричард Бах не съм я чела, но определено предизвика интереса ми.
Ще се радвам да споделиш какво си написал.
Напълно подкрепям тази теза.
Още преди да бях започнала да чета за това, бях сигурна че е така, вътрешният ми глас ми го казваше:)
Много ми напомня на една книга, която току що прочетох.
„Черният орден“ от Джеймс Ролинс.
Ако щете ми вярвайте, същата идея ми се пръкна като мисъл снощи на работа.
Тази сутрин продължих да размишлявам и я споделих с приятелката ми. После, тъй като ако аз съм единствения сетил се за това бих имал доста големи съмнения в теорията ми, реших да потърся в гугъл, позамислих се какво да напиша и въведох в търсачката „съзнанието в безброй много измерения“ и видях тази статия. В първия момент бях потресен! Естествено има дреболии, с които не се съгласих, но важното е че идеята ми беше абсолютно същата!
Здравей Владимир и добре дошъл сред нас! За пореден път се убеждавам, че няма нищо случайно и че всяко нещо, което ни е нужно идва при нас!
Всъщност макар идеята, че можем да същствуваме едновременно на няколко места да изглежда налудничава, защо да не е вярна? Ние свикнали, че всяко нещо трябва да има начало, край, да е на едно място и т. н., но защо си мислим, че само това е единствената възможност?
Не е вярно !!! Просто може би , но не и сигурно! Нима в такъв случай има смисъл от битие, щом всичко е по всякакъв начин винаги и навсякъде – и не е ли това винаги и навсякъде всъщност моделът на Бог! Ако е така ние възприемаме една реалност от паралелните реалности с някаква много висша цел и тя ще се достигне именно когато не се изживеят всички видове реалности! Затова ние живеем точно в една реалност, но имаме възможност благодарение на мозъка и съзнанието и най-вече в дадената ни възможност да избираме реалността в зависимост от избора на постъпките си – т.е. създаваме една истинска реалност а не вероятностна реалност като крайната цел е предопределена от Бог, а ние само сме длъжни да я изпълним, но не ни е дадено да я разбираме!
Здравей sisi. Да, няма нищо сигурно. Има много теории и всичките те си имат свои доказателства…
Светът е многостранен и всеки вижда негов отделен аспект.
Здавейте.Съгласен и впечатлен от теорията,но не с всичко.Не са милиони,а са хиляди планети.И определено,не съществуваме на всички от тях,а на определени.Близките ни тук на земята,са също до нас и там.
Статията е хубава и мисля,че трябва да се замислим.Да ли,делата ни тук в нашата реалност оказват влияние в паралелната?
Здравей Иване. Ти казваш- „трябва да се замислим дали делата ни тук в нашата реалност оказват влияние в паралелната?“ Да, тъй като всичко е взаимосвързано, смятам, че е напълно възможно нашите дела, дори нашите мисли да оказват влияние и върху паралелните вселени. Както се казва в древните Упанишади:
Съществуваме на повече от едно места – в съня обитаваме друга реалност. В мечтите си, чрез които променяме настоящето, ако се сбъднат. В спомените, заради които се стремим бъдещето да бъде нещо различно.
А ако пък сме в състояние да осъзнаваме само едната реалност, от многото навързани една за друга, в безбойните нива или Вселени, то може би е заради редът, който спазват всички в космоса.
Много интересна статия, която раздвижва мислите!
аз съм на 14 имам много странни неща в живота ми изчела съм доста литература за моите години имаше една книга (чието заглавие не помня)но в нея авторът обясняваше защо по някой път когато спим защо имаме чувството че падаме и той там казваше че докато спим когато сме в дълбок сън нашата душа се отделя от тялото свързана с една тънка връвчица по-тънка от корда 10-15 пъти и там казваше че чрез съня си стигаме в различни светове и ако тази връв се прекъсне от някой то човекът който спи умира на място а ,,падането,, се получава когато има неуспешен опит за прекъсване на тази връв когато тялото усети че е застрашено връща душата за стотни от секундата и ние имаме чувството че падаме
Това е само малка част от чудните неща на земята аз и баща ми се интересуваме от тези факти, догадки и прочие ще следя публикациите в сайта по темата надявам се да получа отговор защо понякога когато погледна нанякъде имам чувството че вече съм го виждала.
знам че задавам сложен въпрос но ако може да видя поне догадки по темата ще съм много благодарна
П.С съществуват ли според вас хора индиго и какво значат или могат те според вас и как проличават че са такива
БЛАГОДАРЯ ВИ !!
Здравей Антония и добре дошла сред нас. Интересни въпроси задаваш. Вселената крие толкова много загадки, едва ли някога ще знаем всички отговори…
Вероятно говориш за книгата „Пътуване извън тялото“ на Робърт Монро – ето тук има откъс от нея – Пътуване извън тялото: безкрайно пътуване. Аз също съм я чела с огромно любопитство, макар че в тази материя има доста мистичност, която понякога плаши и звучи твърде нереалистично. За Опитности извън тялото (ОИТ) говорят редица автори, има цели книги, посветени на това. Вадим Зеланд също говори за излизане извън тялото.
Преди 2 години бях много впечатлена от разказа на една жена във форума на селф-хелп, където споделяше за собственото си излизане извън тялото, което тя нарича астрална проекция или астрално пътуване. Обсипахме я с въпроси, но на човек, непреживял такова нещо му е трудно да си го представи.
Ти питаш- „защо понякога когато погледна нанякъде имам чувството че вече съм го виждала.“ На много хора се случва това, на мен също се е случвало и най-вероятно преживяваш така нареченото дежавю. Разбира се, теориите за възникването на такова усещане са различни. Една от най-разпространената е че дежавюто е спомен от минал живот.
Колкото до децата индиго- това са деца, които се отличават по цвета на аурата си и които притежават свръхестествени способности. Тук има форум, посветен на индиговите деца и може би ще намериш отговор на някои от въпросите си – http://indigota.com/